6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 23.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. N 3147 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по иска, „ЗД ЕИГ РЕ” АД, срещу решение № 1626 от 28.06.2018г. по в.гр.д. № 6150/2017г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на решение № 3328 от 15.05.2017г. по гр.д. № 11830/2015г. на Софийски градски съд, е уважен предявеният от А. С. С. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.50 ЗЗД, против застрахователното дружество за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на баща й С. С., загинал при ПТП, реализирано на 29.09.2010г., причинено от откачило се от т.а. „Нисан Навара” ремарке „PEITZ”, модел „PAV/SR”, под надзора на И. Д. Д., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.09.2012г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че не може да се ангажира отговорността по чл.50 ЗЗД на лицето, упражняващо надзор върху вещта, тъй като липсва негово противоправно поведение и вредите се дължат на дефекти на вещта, което обстоятелство се явява непреодолима сила. Намира за неправилно приложението на чл.14, ал.1 от Наредба №24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ и на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди. Приема за установено, че ремаркето се е откачило, не поради неполагане на дължимата грижа, а поради изхабяване на материала/дефект на ремаркето, както и поради пътната настилка, поради което следва да отговаря собственика на ремаркето, съответно неговия застраховател по ЗГО. Претендира направените разноски в производството пред трите инстанции.
Ответната страна по жалбата и ищец по делото, А. С. С., в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна.
Евентуалният ответник по делото, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, поддържа становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийския градски съд е образувано по искова молба на А. С., с която против „ЗД ЕИГ РЕ” АД, правоприемник на „ХДИ Застраховане” АД, е предявен иск по чл.226 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 и чл.50 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на бащата й, загинал при ПТП на 29.09.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното плащане. При условие на евентуалност ищцата е предявила искове против ЗД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, съответно и против Гаранционния фонд.
По делото не се спори, че на 29.09.2010г. около 17,20 часа на път II – 84, 94+600 километър на около километър от бензиностанция „Лукойл“, [населено място], е настъпило ПТП между товарно ремарке „PEITZ”, модел PAV/SR, с рег. [рег.номер на МПС] , теглено от т.а. „Нисан Навара”, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. Д., и т.а. „Форд Транзит”, с peг. Е 6733 АТ, управляван от С. В., вследствие на което последният е загинал. Към датата на ПТП за т.а. „Нисан Навара” е имало застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „ХДИ Застраховане” АД, чийто правоприемник е „ЗД ЕИГ РЕ” АД, а за ремаркето е имало валидно сключена застраховка със ЗК „Български имоти” АД, чийто универсален правоприемник е „Булстрад Виена иншурънс груп” АД. Установено е, че собственик на т.а. „Нисан Навара” към датата на ПТП е „РАЛ-202” ЕООД, а на ремаркето – ЕТ „РАЛ – 202 И. Д.”.
Срещу водача на т.а. „Нисан Навара” И. Д. Д. е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 НК, за това, че на 29.09.2010г. при управление на т.а. „Нисан Навара”, теглещ ремарке, е нарушил посочени правилата за движение по пътищата по ЗДвП, като с влязла в сила присъда същият е признат за невинен.
Съставът на Апелативен съд – София е приел, че в случая отговорност за вредите носи застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на влекача, тъй като вредите са нанесени в момент, в който т.а „Нисан Навара”, теглещ ремарке „PEITZ P./SR“ е бил в движение. Намерил е за приложима разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане № 24/2006г., съгласно която вреди от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и ползването на влекача. Посочил е, че процесното ПТП от 29.09.2010г. е станало след откачването от теглича по време на движение на тегленото от т.а „Нисан Навара” ремарке, което навлиза в насрещната пътна лента и блъска движещия се по нея т.а. „Форд Транзит”. Позовал се е на заключението на автотехническата експертиза, което съдът е възприел като компетентно и обосновано, че разкъсването на връзката влекач – ремарке е процес, изискващ време, през което действат износването, поради корозия и поради триенето на контактуващите части, водещо до непрекъснато увеличаваща се хлабина, като разкъсването е резултат от хлабината и ударно натоварване на връзката с оглед неравностите на пътния участък. Кредитирал е и изводите на вещото лице, че недостатъците във връзката влекач-ремарке е била неустановима за водача Д. преди ПТП и конкретният момент на разкъсване е бил непредвидим за него.
Предвид установеното с влязлата в сила оправдателна присъда, съдът е заключил, че на водача на т.а. „Нисан Навара”, теглещ ремарке, не може да бъде вменено във вина обстоятелството, че връзката между влекача и ремаркето се е прекъснала и ремаркето е продължило самостоятелно движението си, навлизайки в насрещното пътно платно, причинявайки ПТП и съответно не може да бъде ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД.
Същевременно, след позоваване на практика на ВКС, съдът е приел, че може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на товарния автомобил, на основание чл.50 ЗЗД при вреди, причинени не непосредствено от него, а в качеството му на лице, под чийто надзор е вещта. Посочил е, че според чл.50 ЗЗД за вреди произтекли от каквито и да са вещи, солидарно отговарят собственика на вещта и лицето, под чийто надзор те се намират. Изложени са съображения, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност“, включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние по чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и с отговорността му в качеството му на собственик или упражняващ надзор върху вещ за вредите, причинени от нея на трети лица. „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени на трети лица, по време на движение и работа с МПС, на основание чл.50 ЗЗД могат да носят, както собствениците, така и лицата, под чийто надзор е вещта. Обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи собственикът на вещта или лицето, което упражнява надзор върху нея.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът се е съобразил с показанията на свидетеля Д. П. относно отношенията между ищцата и баща й, както и относно негативните й преживявания след смъртта му. Обсъдил е обстоятелството, че ищцата от малка е останала без майка и е била отгледана от баща си, че загиналият и дъщеря му са живели и работели заедно, установените отношения на обич, подкрепа и разбирателство между пострадалия и детето му. Починалият е бил в разцвета на жизнените си сили-50 годишен към датата на смъртта си, а ищцата е била на 32 години към същия момент. Взети са предвид и установени по делото преживявания на ищцата след произшествието – същата е изпаднала в шок и нервна криза, напуснала е работата си, затворила се в себе си, продала жилището, в което живеели заедно с баща си, защото повече не можела да живее в него. Решаващият състав е счел обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, както и неочакваната смърт на С. В. и мъчителния начин по който е загинал, за шокиращо емоционално и психическо сътресение, водещо до интензивно стресово състояние, което ще съпътства дъщеря му до края на живота й. Отчитайки изложеното, съдът е намерил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от преждевременна загуба на бащата на ищцата, следва да бъде определено в размер 100 000 лева. При определяне размера на обезщетението, съдът е отчел и конкретните икономически условия в страната към датата на увреждането, стандарта на живот в държавата, както и размера на застрахователното покритие към същия момент.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са от значение за изхода на спора: „1/ Носи ли отговорност по чл.50 ЗЗД лицето, което упражнява надзор върху вещта, при вреди, причинени изключително от свойствата на вещта, а не от неупражнен от негова страна надзор?; Твърди се противоречие с: Постановление № 7/59г. на ВС, решение № 107/11.05.2011г. по гр.д. № 895/2010г. на ВКС, определение № 796/24.06.2013г. по гр.д. № 1808/2013г. на ВКС и решение № 1362/6.05.1982г. по гр.д. № 628/82г. на І г.о. на ВКС.; 2/ Каква е разликата между съставите на чл.14, ал.1 и ал.2 на Наредба № 24/8.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 КЗ и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (отм.), респ. чл.479, ал.1 и ал.2 КЗ от 2016г.?; 3/ Кой застраховател (застрахователят по ЗГО на теглещото превозно средство, респ. застрахователят по ЗГО на ремаркето) отговаря за вредите причинени от ПТП, настъпило когато ремаркето се е откачило от теглещото превозно средство, единствено поради износване на материалите на ремаркето?”. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 1 и на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос № 2 и № 3.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
Даденото от въззивната разрешение за безвиновната отговорност по чл.50 ЗЗД на лицето, упражняващо надзор върху вещта, е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, поради което първи въпрос, касаещ приложението на чл.50 ЗЗД, независимо, че покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като не е осъществен соченият допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според т.3 от ПП № 4/75г. на ВС, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползването на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. Посочено е, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. В т.2 от ПП №17/63г. на ВС е прието, че ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността е по чл.50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Съгласно т.10 от ПП № 7/59г. на ВС, собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия или на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, не може да противопостави на увредения възражения, че вредата е резултат от недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. В решение № 94 / 21.07.2011г. по гр.д. № 537/2010г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса за приложението на чл.50 ЗЗД, е прието, че отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщите свойства, качества или дефекти на една вещ. Обективният характер на отговорността за вреди от вещи по чл.50 ЗЗД е посочен и в други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 355 от 07.10.2011г. по гр.д. № 478/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 309/ 04.06.2014г. по гр.д. № 1354/2012г. на IV г.о. на ВКС, решение № 266/ 07.12.2016г. по гр.д. № 1298/ 2016г. на IV г.о. на ВКС и др. Решаващият състав на апелативния съд в съответствие с посочената практика на ВКС, вкл. на задължителната такава, е приел, че отговорността на лицето, упражняващо надзор върху ремаркето, произтича изключително от свойствата на вещта – сглобката между ремаркето и влекача, а не от негово противоправно деяние, вкл. неупражнен надзор. Посочено е, че разкъсването на връзката влекач – ремарке е настъпило, поради свойствата и недостатъците на вещта, като по делото не се твърди и не се установява, да е имало човешка намеса относно това разкачване. Съгласно цитираната практика на ВКС, вкл. дадените задължителни за съдилищата указания в посочените ПП на ВС относно разграничаване на отговорността по чл.45 и чл.50 ЗЗД, отговорността по чл.50 ЗЗД е обективна /безвиновна/, като фактическият състав на същата не обхваща противоправно действие или бездействие на лицето, упражняващо надзора върху вещта, тъй като ако увреждането е резултат от допуснати нарушения на предписани или общоприети правила за ползване на вещта, отговорността е по чл.45, съответно по чл.49 ЗЗД. Отговорността по чл.50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите – собственик или надзираващ, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ, тъй като увреждането е резултат от вътрешните свойства на вещта. Лицето, упражняващо надзор, може да се освободи от отговорност, само ако докаже, че вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещата, а от противоправно поведение на пострадалия или на трето лице, или, че е налице непреодолима сила – действие на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил непредвидим и непредотвратим, каквито обстоятелства не се установяват от доказателствата по делото. Обективно присъщите свойства на вещта не представляват непреодолима сила. В хипотезата на чл.50 ЗЗД, отговорността на собственика на веща и на лицето, което упражнява надзор върху нея, е солидарна, поради което на основание чл.123 ЗЗД претенцията може да бъде насочена към който и да е от двата, като изборът за това е на увреденото лице, вкл. когато исковете срещу тях са съединени при условията на евентуалност. Цитирането на практика на ВКС, вкл. такава по чл.290 ГПК, която противоречи на задължителната практика на ВКС /по см. на чл.130 ЗСВ и т.2 от ТР №1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като задължителната практика на ВКС обвързва и съставите на ВКС. Определенията по чл.288 на ВКС, с които не се допуска касационния контрол, не съставляват практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно разяснителната част на т.1 от Тълкувателно решение №1/2011г. по тълк.д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Втори въпрос, не е самостоятелно обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд, независимо, че се е позовал на разпоредбата на чл.14, ал.1 и ал.2 на Наредба № 24/8.03.2006г. за задължителното застраховане, е извел изхода на делото от отговорността по чл.50 ЗЗД на лицето, упражняващо надзор върху ремаркето, и функционалната зависимост от нея на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Липсва произнасяне на съда по чл.479, ал.1 и ал.2 КЗ от 2016г. с оглед неприложимостта му съгласно пар. 22 от ПЗР на КЗ. Предвид изложеното, втори въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Следва да се има предвид, че според цитираната и от въззивния състав практика на ВКС – решение № 15 от 01.06.2012г. по т.д. № 279/2011г. на І т.о. на ВКС, застраховката „Гражданска отговорност” покрива и отговорността на лицата по чл.50 ЗЗД, когато вредите са причинени от вещ, която практика се споделя от настоящия състав, като съответствието на решението с практиката на ВКС, изключва проявлението на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не е налице необходимост от даване на ново различно тълкуване, поради промяна на законодателството или на обществените условия.
Трети въпрос, така както е формулиран, касае правилността на постановеното въззивно решение, относно която ВКС се произнася само, ако бъде допуснат касационният контрол. Разрешаването на този въпрос е обусловено от даденото от апелативния съд разрешение по приложението на чл.50 ЗЗД, което е в пълно съответствие с практиката на ВКС.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
На ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 7600 лева с вкл. ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1626 от 28.06.2018г. по в.гр.д. № 6150/2017г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗД ЕИГ РЕ” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на А. С. С., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 7600 лева с вкл. ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.