О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 24.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 721 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните против решение № 523 от 08.04.2011г. по гр.д.№ 1859/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 10 от 09.03.2007г. по гр.д.№ 4175/2004г. на РС-Пловдив и е прекратено производството по предявеният от държавата срещу [община] иск за признаване за установено , че [община] не е собственик на подробно описани гори и земи в землището на [населено място], [община], обл. Пловдивска, възстановени й при условията на чл. 4, ал.2 от ЗВСГЗГФ с влязло в сила решение на 17.01.2002г., издадено въз основа на съдебно решение по гр.д.№ 162 от 03.12.2001г., постановено в производство по чл. 13, ал.6 от ЗВСГЗГФ по адм.д.№ 7762/2000г. на РС [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗВСГЗГФ и процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че в исковото производство държавата участва не като административен орган, а като субект на правото на собственост и в това си качество може да защити това материално право, съгласно предвидената възможност в чл. 13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. Прави се оплакване и за нарушение на процесуалните правила, тъй като влязлото в сила решение по административното дело не създава сила на пресъдено нещо относно правото на собственост, че в административното съдебно производство държавата е участвала чрез свой административен орган, който не може да защитава правата й като собственик, а действа в условията на обвързана компетентност, прилагайки правомощията, дадени му от закона.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса държавата обвързана ли е от решението по административното дело, с което е възстановено правото на собственост на друг правен субект и може ли да претендира собствени права върху същия имот в исково производство.
Ответникът по касация [община] оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като е съобразено със актуалната съдебна практика, включително и с Решението на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Със съдебно решение № 162 от 03.12.2001г., постановено в производство по чл. 13, ал.6 ЗВСГЗГФ по адм.д.№ 7762/2000г. на РС [населено място] е отменено решение № 13013/07.07.2000г. на ПК [населено място] , с което е отказано признаване правото на възстановяване върху процесните гори на [община] и вместо това е възстановено правото на собственост върху, подробно описани гори и земи в землището на [населено място], [община] при условията на чл. 4, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Въз основа на съдебното решение по чл. 13, ал.6 ЗВСГЗГФ е издадено решение № 13136 от 29.10.2002г., с което е признато правото на собственост за възстановяване, а с решение № 185 от 27.05.2004г., е възстановена собствеността върху процесните имоти при условията на чл. 4, ал.2 ЗВСГЗГФ. Държавата е предявила отрицателен установителен иск да се признае за установено, че Общината не притежава правото на възстановяване и правото на собственост върху същите имоти, тъй като те са били балталъци – гори, дадени на общината за вечно ползване, върху които правото на собственост не се възстановява на основание пар.5 от ЗВСГЗГФ. РС е признал за установено, че [община] не е притежавала правото на възстановяване върху тези гори и не е станала техен собственик. ОС, с решение № 1141 от 22.06.2009г. по гр.д.№ 1195/2007г. е обезсилил това решение поради недопустимост на предявения иск. С решение по гр.д.№ 1589/2009г. на І гр.о. на ВКС е обезсилено решението на възивната инстанция поради това, че исковата молба е нередовна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното сега решение, въззивният съд е приел иска за недопустим, тъй като държавата е участвала чрез своя административен орган – ПК, респективно ОСЗГ в административното производство по възстановяване правото на собственост и е обвързана от това решение.
Поставеният правен въпрос – “обвързана ли е държавата от постановения административен акт, или решение на съда по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен съдебен контрол за нищожност, или унищожаемост на този административен акт” е свързан с решаващия извод на съда и е относим към допустимостта на иска. Поради констатирана противоречива съдебна практика по този въпрос, бе образувано ТР № 5/2011г., до решаването на което производството по делото бе спряно на основание чл. 292 ГПК.
С ТР № 5/2011г. от 14.01.2013г. се прие, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановения административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори и може да се извършва косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК, освен ако по отношение на акта не е бил проведен пряк съдебен контрол по жалба, в който случай държавата е обвързана от административния акт за възстановяване правото на собственост.
В настоящия случай правото на възстановяване е признато в административното производство по чл. 13, ал.6 от ЗВСГЗГФ, по което административният орган е бил страна и е могъл да ангажира доказателства. а съдът е извършил контрол за законосъобразност на административният акт, с който първоначално е постановен отказ за възстановяване и е решил спора по същество – признал е правото на възстановяване на собствеността върху процесните гори. По въпроса за правото на възстановяване в полза на Общината е формирана сила на пресъдено нещо между Общината и ОСЗГ и този въпрос не може да бъде пререшаван, а държавата в това производство е представлявана от административния орган. Затова държавата е обвързана от решението, с което е признато правото на възстановяване в административното съдебно производство и не може да предявява иск за установяване не съществуването на същото право.
Въззивното решение е съобразено с посочената задължителна съдебна практика, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 523 от 08.04.2011г. по гр.д.№ 1859/2010г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: