О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№39
гр. София, 24.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2812 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1057 от 01.03.2019г. по гр.д. № 782/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 562 от 16.01.2018г. по гр.д.№ 1709/2015г. на Благоевградски районен съд за отхвърляне на предявения от К. Д. М., А. Д. М., З. М. М./починала и заместена от наследниците си А. М. М., Д. А. Ч. и М. А. Л./, А. М. М., С. К. П., Ж. К. Н., П. Г. М., И. В. М., К. В. Д., Л. М. Т. и И. М. С. против М. В. С., С. А. Г. и М. А. Г. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ * кв.м., с предназначение земеделска земя, находящ се в местн. „О. чука” , който имот по документи за собственост представлява част от нива от 3 дка, ІV категория, в землището на Б., м. „К. дере-РГ”, при съседи: път за [населено място], С. Н., А. И. и черен път.
Касационната жалба е подадена от ищците чрез пълномощника адв.Богоева. В нея се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.
Ответниците М. В. С., С. А. Г. и М. А. Г. поддържат в писмения си отговор, изготвен от адв. Стойкова, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост. Поддържаните от ищците основания за собственост са две – наследство и земеделска реституция, и придобивна давност /второто основание е допълнително въведено в процеса/. Ищците са наследници на М. Д. М., починал 1990г. Наследодателят е бил собственик на нива от три дка в мест. „К. дере”, внесена в ТКЗС и възстановена в съществуващи стари реални граници с решение № 42 от 11.04.1994г. на Поземлена Комисия-Б., в което е отразено, че имотът попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила ПНИ. Въз основа на решението на ПК същата година наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт. По одобрения през 2006г. план на новообразуваните имоти възстановеният имот попада върху имоти с №№ *, *, *, *, *, *, * и * в масив *. Подадената от ищците жалба срещу плана е уважена за два от имотите, а за останалите, включително за имот № *, записан на наследодателя на ответниците, жалбата е отхвърлена с мотив, че е налице спор за собственост, който подлежи на разрешаване по общия ред.
Ответниците са наследници на В. А. Г., починал 2004г. През 1970г. на основание 21 ПМС на наследодателя е предоставена за ползване пустееща земя с площ 400 кв.м. в местн. „Ч. чукар” при съседи: блок на ТКЗС, межда и А. Т.. През 1994г. по молба на наследодателя е извършена оценка на земята и на трайните насаждения в него – лозе, череши, ябълки, вишни; сумата е заплатена от В. А. по сметката на [община] и по този начин правото на ползване е трансформирано в право на собственост, за което наследодателя се е снабдил с констативен нотариален акт за имота, описан като овощна градина от 400 кв.м. в местн. „Ч. чукар”, при съседи: от изток – мера, от запад – асфалтов път, от север – С. П. и от юг – Д. С..
По делото са приети множество технически експертизи за изследване положението на имотите и за установяване налице ли е идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот, възстановения имот и процесния имот, за който ответниците се легитимират като собственици на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ.
Събрани са и гласни доказателства за упражняваната фактическа власт.
Преди да пристъпи към решаване на спора Благоевградски окръжен съд е намерил, че предявеният иск е допустим само досежно евентуалното основание придобивна давност. Спорът за собственост, основан на първото поддържано основание – наследство и земеделска реституция, е разрешен между страните, респ. праводателите им, със сила на пресъдено нещо. Налице е влязло в сила решение по гр.д. № 94/1996г. на Благоевградски районен съд по иск по чл. 108 ЗС, предявен от В. А. Г. /наследодателя на ответниците/ против наследниците на М. Д. М. /ищците, респ. техни наследодатели/ за същия имот, в което ищецът е основал правото си на §4б ПЗР ЗСПЗЗ, а от страна на ответниците е предявен насрещен отрицателен установителен иск за собственост, основан на земеделска реституция, приключила с горепосоченото решение от 1994г. на ПК-Б.. С диспозитива на влезлия в сила през 2000г. съдебен акт на окръжния съд е отхвърлен предявения от наследодателя на ответниците ревандикационен иск, като според мотивите на съда правото му на собственост на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ е доказано, но не е установено ответниците да са във владение на имота /т.е. искът е основателен в установителната част, а неоснователен в осъдителната/; със същото решение е отхвърлен предявения насрещен иск от наследниците на М. Д. М. за установяване, че ответника не е собственик на имота.
Благоевградски окръжен съд е констатирал, че е налице както субективна, така и обективна идентичност между делата. За наличието на обективен идентитет съдът е възприел единичната техническа експертиза и особеното мнение на в.л. Ю. от тройната експертиза, и е заключил, че спорният имот по настоящето производство е идентичен с имота, който е бил предмет на разглеждане по влязлото в сила решение. Изложил е нарочни съображения защо намира заключението на в.л. Ю. за обосновано и достоверно, и защо счита, че свидетелските показания са ненадежден източник за определяне местоположението на имотите. В обобщение е намерил наведения от ответниците отвод за сила на пресъдено нещо за основателен и е приел, че не може да разглежда въведеното основание за собственост наследство и земеделска реституция, тъй като с влязло в сила решение е прието, че наследодателят на настоящите ответници е собственик на имота на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ.
По второто наведено основание за собственост – придобивна давност, съдът е намерил, че това основание не е преклудирано от влязлото в сила решение по гр.д. № 94/1996г. и искът е допустим. За преценка основателността му съдът е обсъдил събраните свидетелските показания, които са противоречиви. Според свидетелите на ищците имотът е купен от наследодателя М. М. преди образуване на ТКЗС, а след 1990г. само неговите наследници са го ползвали – имало склад за дърва, засаждани са зеленчуци, царевица и жито, има построена къща. Тези свидетели не познават наследодателя на ответниците и не знаят в имота да има лозе и овощни дръвчета. Свидетелите на ответника, напротив, сочат, че имотът е предоставен за ползване, засаден е с лозе и овощни дръвчета, наоколо имотите също са такива; в имота няма къща; към 1994г. се появили претендиращи за имота, които изкоренили лозето и отсекли дръвчетата, за което В. Г. и съпругата му подали жалби до прокуратурата; понастоящем наследниците им продължават да ползват имота, макар че в момента е пустеещ и необгрижен.
При тези данни съдът е приел, че ищците несъмнено упражняват владение върху част от реституирания имот, целия от 3 дка, но това е южната част, в която имат изградена жилищна сграда. Не е доказано обаче фактическото владение върху спорния имот /този, който е предоставен за ползване на наследодателя на ответниците и за който е проведена процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост/. Свидетелите на ищците не индивидуализират и не отграничават тази част от реституирания имот, а показанията на свидетелите на ответниците разколебават изнесеното от ищцовите такива. Затова, и при наличието на влязло в сила решение относно правото на собственост, придобито от ответниците по §4б ПЗР ЗСПЗЗ, от страна на ищците не е проведено пълно и главно доказване на предпоставките на заявения придобивен способ – давностно владение. Поради това е постановено отхвърляне на предявения установителен иск за собственост на основание придобивна давност.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.Съображенията са следните:
На първо място касаторите развиват доводи, че обжалваното решение е недопустимо, защото въззивният съд за първи път е разгледал и се е произнесъл по второто, евентуално основание за собственост, поддържано от ищците, а именно придобивна давност. Вярно е, че в мотивите на първоинстанционния съд липсва обсъждане дали в полза на ищците е изтекла придобивна давност, но съдът изрично е посочил, че признава настъпила в тяхна полза земеделска реституция, поради което не разглежда евентуалното основание. Въззивният съд, изпълнявайки задълженията си на втора инстанция по съществото на спора, е установил, че спорът, основан на първото придобивно основание, е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде преразглеждан; затова се е произнесъл само по второто основание. Така извършените действия са в съответствие с правомощията на въззивната инстанция /чл. 271 ГПК/ и не обуславят недопустимост на акта.
На второ място се твърди противоречие на въззивния акт с практиката по т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.04.2001г. на ОСГК на ВКС, както и по Решение № 47 от 20.07.2016г. по гр.д. № 5642/2015г. на ІІ г.о. и др. по въпроса за пределите на силата на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право. Според тази практика със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива, но не и мотивите на съдебния акт. Решението не противоречи на посочената практика и липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Вярно е, че с решението по предходния спор между страните е постановено отхвърляне на иска по чл.108 ЗС на В. А. Г. против наследниците на М. М.. Това решение не съдържа установителен и осъдителен диспозитив по предявения ревандикационен иск, както изисква Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК, т. 2А, независимо, че в мотивите е прието, че ищецът е собственик на имота, но ответниците не го владеят и последното е причина за отхвърляне на иска. В такава хипотеза, според разрешението в посочения тълкувателен акт, силата на пресъдено нещо се формира относно предмета на делото, който е твърдяното от ищеца право на собственост. Липсата на установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца, което е признато в мотивите, представлява очевидна фактическа грешка. Именно по този начин, в съответствие с горните указания, въззивният съд е определил пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Отделно, с диспозитива на решението по гр.д. № 94/1996г. е постановено и отхвърляне на насрещния отрицателен установителен иск, който е целял отричане правата на ищеца В. А., придобити на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ, а отхвърлянето на този иск е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск.
Следващият повдигнат правен въпрос също се отнася до обективните предели на силата на пресъдено нещо и по-точно до необходимостта да има пълна идентичност на предмета на спора по двете дела. Твърди се, че решението по делото от 1996г. е за имот, представляващ овощна градина, който граничи с пътя за [населено място], а процесният имот не е овощна градина и има други съседи. Така поставен въпросът е фактически, а не правен, защото е свързан с преценката на конкретните факти по делото. Независимо от това, следва да се изтъкне, че съдът е изложил обширни мотиви по спора за идентичност на имотите и по възприетото от него заключение на вещо лице. По въпроса дали имотът съставлява овощна градина – събраните доказателства сочат, че той е имал такъв статут към момента на предоставянето на правото на ползване, също към момента на оценката на земята и заплащането й; по-късно са извършени действия от страна на ищците по изкореняване на лозето и на дърветата, но приетата агрономическата експертиза потвърждава, че мястото е било засадено с лози и овощни дръвчета; в същия смисъл са и констатациите в техническите експертизи въз основа на аерозаснемане от 1984г. Изяснено е от техническите експертизи, че предоставения за ползване на наследодателя на ответниците имот първоначално е граничил с блок на ДЗС, а пътя за [населено място] е изграден по-късно; този път е посочен като граница при оценяването на имота и в изготвения констативен нотариален акт; при изработване на ПНИ и кадастралната карта западната граница на предвидения за ползвателя имот е изместена, така че между пътя и ПИ * е нанесен ПИ *; на място тези два имота не са разграничени и представляват един терен.
Като разрешен в противоречие с практиката по Решение № 148 от 14.11.2018г. по гр.д. № 4501/2017г. на І г.о. е поставен въпросът: представлява ли инициирането и провеждането на процедура по изменение на ПУП проявление на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност, както и следва ли съдът да обсъжда декларирането на имота, плащането на данъци, ограждането на имота и събирането на плодовете от него. Тезата на касаторите, е че съдът е приел липса на намерение за своене при все, че има доказателства за изменение на ПУП, снабдяване със строителни книжа и изпълнено строителство в реституирания имот. Въпросът не кореспондира с мотивите на съда. Съдът е приел, че ищците са осъществявали фактическа власт, включително строителство в реституирания им имот, но не в частта от него, която е предмет на настоящия спор. Видно е от данните по делото и скиците, че бившият имот на наследодателя на ищците, възстановен с решението на ПК от 1994г., е с площ 3 дка и при изготвянето на плана на новообразуваните имоти върху него попадат девет новообразувани имота, като процесният имот № * с площ * кв.м. е само един от тях. За част от тези имоти, за които няма спор относно собствеността, ищците са във владение, включително са изградили сграда. Горното е видно и от приложение №14 към заключението на в.л. Ю., на л.320 от първоинстанционното дело, където е отразено съществуващото положение на място и оградената от ищците част от реституирания имот, която е на юг от процесния имот № * и върху която е построена двуетажна жилищна сграда. В спорния имот няма извършено строителство. Затова въпросът е неотносим към настоящия спор. Още повече, решаващите мотиви на съда, обусловили отхвърлянето на иска за придобиване по давност, са че от ищците изобщо не се упражнява фактическа власт върху имота, предоставен на ответниците по §4б ПЗР ЗСПЗЗ /л. 37 от решението/. Тук следва да се посочи, че липсата на владение е установена и към 2000г. когато е приключило разглеждането на предходния спор и именно поради това е отхвърлено искането за предаване на владението на наследодателя на настоящите ответници. И., че ищците не упражняват и понастоящем фактическа власт върху ПИ № *, е констатираното от вещото лице при огледа на имота, отразено на скицата, съставляваща горепосоченото приложение № 14.
На следващо място са развити подробни съображения за очевидна неправилност на обжалваното решение поради: а/грубо нарушаване на основни логически правила при обсъждане на доказателствата за владението на имота; б/ противоречиви изводи, водещи до резултат, че съществува едновременно право на собственост върху един имот на различни лица и на различни основания – съдът приема, че придобиването по давност е недопустимо поради завършена реституционна процедура, а искът, основан на тази процедура се отхвърля по същество с мотиви, че е недопустим. Тези съображения на касаторите не могат да бъдат споделени. В обжалвания акт не се откриват такива логически несъответствия, които да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност. Вярно е, че са застъпени съображения, че „дори да са започнали владение върху имота, наследниците на М. М. са осъществявали фактическа власт със съзнанието на негови собственици, поради което у тях не е имало намерение да го своят и да придобиват собствеността върху него по давност”, както и че „за наследниците на М. М. не е имало обективна възможност да започнат владение върху имота, с намерение за неговото своене на основание придобивна давност, тъй като вече са били признати за собственици на имота”/л.35 и 36 от решението/, за които не може да се отрече, че са вътрешно противоречиви. Тези мотиви имат отношение към реституирания имот като цяло, но не и към процесната част от него. Независимо от некоректността на тези съображения, в крайна сметка в мотивите на л.37 от решението е прието, че фактическата власт на ищците върху ПИ * не е доказана и това е решаващото за отхвърляне на иска.
Предвид горното допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Според приложения договор за правна защита са заплатени 300лв. и тази сума следва да се присъди, а не претендираната такава от 500лв., колкото е уговореното възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1057 от 01.03.2019г. по гр.д. № 782/2018г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на К. Д. М., А. Д. М., А. М. М., Д. А. Ч., М. А. Л., А. М. М., С. К. П., Ж. К. Н., П. Г. М., И. В. М., К. В. Д., Л. М. Т. и И. М. С..
ОСЪЖДА К. Д. М., А. Д. М., А. М. М., Д. А. Ч., М. А. Л., А. М. М., С. К. П., Ж. К. Н., П. Г. М., И. В. М., К. В. Д., Л. М. Т. и И. М. С. да заплатят на М. В. С., С. А. Г. и М. А. Г. сумата 300/триста/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: