4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№39
София, 25.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1013/16 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №30 от 28.01.2016 г. по гр.д. №673/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Б. С., е на становище, че не са налице сочените предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е отменил частично решение №398 от 03.07.2015г. по т.д. 365/14г. на Пловдивски окръжен съд и по същество е отхвърлил предявените от настоящият касатор против [фирма] искове за заплащане сумата 213559.55лв. – авансово платена от ищеца сума по сключен между страните договор от 27.12.2010г. както и за сумата 48000лв. неустойка за пълно неизпълнение по чл.15 от същият договор. Със същото решение са били уважени насрещните искове на [фирма], [населено място] за заплащане на остатъка от продажната цена на изделията, по същият договор между страните в размер на 186440.45лв. както и 18655.29лв. допълнително възнаграждение на основание чл.258 ЗЗД. Решението в останалата отхвърлителна част по отношение на предявен от [фирма] , [населено място] против настоящият касатор иск за сумата 7760.39 лв.- вреди от неизпълнение на договора е било потвърдено. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че договора от 27.12.2010г. материализира окончателен договор за продажба, чието сключване е било обещано с договор от 01.09.2010г.Съдът е очертал спора между страните, изразен според състава в твърдението на ищеца за пълно неизпълнение на обсъждания договор за продажба от страна на ответника, с оглед неизпълнение на основното задължение по него, поето с т.7.1. – да предаде изделията с качество, съгласно конструкторската документация в първоначално договорения срок и с оглед изпитването на изделията, които не са издържали проведените тестове. Съдът е посочил, че на тези твърдения противната страна е възразила, че забавата се дължи на забава на кредитора и на недобросъвестното му поведение – отказ да приеме готовите топлообменници. Съставът по така очертания спор е приел от фактическа страна, че технически се е наложила смяна на конкретни крепежни елементи – уплътнения, шпилки и гайки, която смяна обуславяла успешното провеждане на хидроизпитанията. Съдът е приел за основателно и доказано твърдението на ответника, че не му е било оказано,поисканото от него и договорено съдействие, именно с оглед тази наложителна смяна, като е мотивирал, че отношенията между страните са били уредени с окончателен договор за продажба, тъй като негов предмет са били вече изработените съобразно предходен договор изделия. Така нуждата от промяна на обсъжданите елементи е съобразена само с клаузите на договора от 27.12.2010г., от които е било изведено и задължение за оказване на съдействие от купувача, поради нуждата от съгласуване на подмяната на елементите, тъй като тази подмяна съставлява корекция на машинно – конструктивните чертежи, изготвени от проектанта по нареждане на ищеца. И с оглед подробно разгледаните факти по спора е направен извод, че въпреки искането отправеното от ответника, ищецът с ненавременно оказаното съдействие сам е препятствал изпълнението му и е изпаднал в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД освобождаваща ответника от неговата собствена забава. Съдът е приел, че и от фактите по приемане на готовите изделия с оглед хидроизпитанието им, се извежда също така забава на купувача, изразена в отказа му, въпреки отправените покани от продавача, да вземе участие в последващите изпитания на топлообменниците, които са установили тяхната годност.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, е поставил въпроса: „ Задължен ли е купувачът по договор за покупко –продажба на движими вещи да оказва съдействие на продавача за изпълнение договора, когато то не е поискано, нито договорено и липсата на такова съдействие поставя ли кредитора в забава”. Този въпрос касаторът е поставил с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поддържал, че приетото от възивният съд противоречи приетото от ВКС, с решение №286/15.09.2014г. по т.д. №569/12г. на ІІ т.о., с което било мотивирано по аналогичен въпрос, че този въпрос би имал значение само в случаите, в които се касае до поето от кредитора задължение, от чието изпълнение е обусловена насрещната престация. В тази връзка страната е изложила и доводи за неправилност на решението на въззивният съд. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания правен резултат – изрично т.1 ТР ОСГТК №1/09г.Следователно с оглед изложените по-горе решаващи мотиви на ПАС, поставеният от касатора въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се основава на твърдения на страната, а не на приетото от съда – т.е. третира хипотеза, която не е разгледана от състава, а именно хипотеза на непоискано и недоговорено съдействие на кредитора. Въззивният съд, обаче е приел точно обратното – доказаност на факта, че съдействие е било искано от ответника, както за подмяната на крепежните елементи, така и за довършване на хидроизпитанията. Поради това и не се обосновава твърдяното наличие на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по този текст, на което се е позовал касаторът предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, касаторът не само не е поставил релевантен правен въпрос, но и с цитираните лаконични правни изводи, направени с оглед договор за продажба на недвижим имот, ВКС е приел, че отговора на въпроса дали е задължен кредитора да окаже съдействие когато то не е поискано или договорено имал значение само в случаите, в които се касае до поето от кредитора задължение, от чието изпълнение е обусловена насрещната престация. Или липсва и противоречие с приетото от въззивния съд, който е обосновал, не само това, че съдействието на касатора е било поискано и договорено между страните, но и това, че без него не би могла да бъде осъществена насрещната престация. Правилността на тези изводи не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК. Поради това и без правно значение са развитите оплаквания от касатора за неправилността им, тъй като те нямат относимост към лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед така представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не обосновава довод за допускане на акта до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 9600лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и приложените към него доказателства за осъществяването им – договор за правна помощ, пълномощно и фактура .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30 от 28.01.2016 г. по гр.д. №673/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 9600лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: