О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София, 26.01.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 515/2009 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.341, ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Л. С. Л. и на С. Л. И. , и двамата от гр. В., срещу определение № 485 от 09.10.2009 год. по ч.гр.дело № 398/2009 год. на В. окръжен съд, с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от тях частни жалби срещу определението от 03.06.2009 год. по гр.дело № 147/2009 год. на В. районен съд. С последното е оставено без уважение искането на С. Л. И. да бъдат включени в делбената маса на основание чл.341, ал.2 ГПК шест броя недвижими имоти – земеделски земи и един урегулиран поземлен имот, ведно с построените в него сгради, всички находящи се в с. Б., общ. Грамада, обл. Видин. Поддържат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил, че ответникът/сега жалбоподател/ Л. С. Л. не е наследник на Н. С. Л. и Л. И. Л. , а собственик на ? идеална част от имота, предмет на делбата, поради което неправилно с обжалваното определение съдът се е произнесъл с общи мотиви по отношение и на двете частни жалби. И двамата частни жалбоподатели поддържат, че гражданското дело пред първоинстанционния съд не е следвало да бъде образувано, респ. че образуваното е следвало да се прекрати, тъй като ищецът не е конкретизирал претенцията си за делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частните жалби срещу определението на въззивния съд от 09.10.2009 год. по ч.гр.дело № 398/2009 год. са допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а с оглед на идентичните оплаквания в тях, следва да бъдат разгледани едновременно.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Правилото на чл.341, ал.2 ГПК е способ за обективно съединяване на първоначалния иск за делба с насрещен иск за включване в делбената маса и на други сънаследствени/съсобствени/ имоти. Различието с общата разпоредба на чл.211 ГПК е досежно крайния момент, в който следва да се предяви насрещния иск, респ. да се подаде писмената молба за включване на други имоти в делбената маса. И в двата случая обаче, ако липсва някое от условията за допустимост на насрещния иск, респ. на молбата за включване на други имоти в делбената маса, двата иска трябва да бъдат образувани в отделни дела, като определението за разделяне на делата не подлежи на обжалване с частна жалба. Контрол върху определението не е предвиден изрично, нито с него се прегражда пътя за защита на правото, предмет на насрещния иск, респ. на искането за включване на други имоти в делбената маса, които са самостоятелни по отношение на първоначалния иск.
Обжалването на определенията е средство за защита срещу незаконосъобразни определения, които не могат да се контролират по повод обжалване на решенията, т.е. такива определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд поради промяна на обстоятелствата, грешка или пропуск – чл.253 ГПК. Това са определенията, посочени в чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и изрично предвидените от закона случаи.
Определението, с което се оставя без уважение молба на съделител по чл.341, ал.2 ГПК за включване на други имоти в делбената маса не е от категорията определения, посочени в чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Неприемането на искането по чл.341, ал.2 ГПК в делбеното производство, ако има някакъв недостатък, не лишава съделителя, който го е направил, от исковия път за защита на правото на делба, което ще бъде предмет на разглеждане в отделно производство. Отделните делбени дела пък съгласно чл.213 ГПК могат да бъдат съединени в едно производство и да се издаде общо решение по тях.
След като процесуалния закон не предвижда обжалване на определението по чл.341, ал.2 ГПК, липсва и предпоставка за инстанционен контрол върху него и съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Като е оставил без разглеждане частните жалби срещу определението на първата инстанция, въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Съображенията в частните жалби, касаещи правилността на определението на първата инстанция по чл.341, ал.2 ГПК не могат да бъдат преценявани, доколкото предмет на настоящото частно производство е въззивното определение, с което окръжният съд се е десезирал, като законосъобразно е отказал да разгледа недопустимите частни жалби.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 485 от 09.10.2009 год. по ч.гр.дело № 398/2009 год. на В. окръжен съд, с което са оставени без разглеждане частните жалби на Л. С. Л. и С. Л. И. , и двамата от гр. В., срещу определението от 03.06.2009 год. по гр.дело № 147/2009 год. на В. районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: