2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 23 от 2012 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София, 30.01.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 23 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. К. срещу определение № 341 от 03.10.2011 г. по гр.д.№ 757 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е върната като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба вх.№ 37108 от 26.04.2011 г. срещу решение от 08.02.2011 г. по гр.д.№ 2291 от 2004 г. на Софийския градски съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
В писмен отговор от 17.01.2012 г. ответниците по частната жалба Р. В. В. и Василка Р. В. оспорват същата.
Останалите ответници Б. И. С. и Г. Р. В. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 23.11.2011 г., а частната жалба е подадена на 28.11.2011 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна: Върнатата с обжалваното определение касационна жалба е подадена на 26.04.2011 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с цена на иска до 5000 лв. По дела с предмет недвижим имот, образувани при действието на отменения ГПК, като настоящото дело, цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверения за данъчна оценка изх.№ № 923, 924, 925, 926, 927, 928 от 04.04.2003 г., данъчната оценка на процесните имоти е много под 5000 лв. и следователно цената на иска е под 5000 лв. Поради това определението на ВКС, Второ г.о. за връщане касационната жалба срещу касаещото тези имоти решение, поради недопустимост на касационното обжалване, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 341 от 03.10.2011 г. по гр.д.№ 757 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.