3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
[населено място], 07.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. № 5934 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Й. от [населено място], подадена чрез адвокат Б. Б., срещу въззивно решение № 898 от 4.05.2015 г. по гр.д. № 1346/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 10.02.2014 г. по гр.д. № 3372/2012 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от П. Й. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лв.- лихва за периода 25.02.2009 г. до 1.03.2012 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и да направи задълбочен анализ на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са съдебни решения на ВКС.
Ответната страна- Прокуратура на Република България в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е отхвърлен. Приел е, че заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди от П. Й., резултат от противоправно поведение на служители на прокуратурата, изразяващо се в бездействие да бъде намерен извършителя причинил пътно-транспортното произшествие, от което е претърпял травматични увреждания е неоснователен. Изложил е съображения, че водачът на л.а. Мазда, в който жалбоподателят е пътувал и който е предприел маневрата изпреварване, в резултат на която е настъпило пътно-транспортното произшествия е бил неустановен към момента на произшествието. Образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител е било спряно, но това действие не може да се квалифицира като противоправно, както и ненамирането на причинителя на ПТП. Приел е за установено по делото, че ответникът е изпълнил задълженията си, предвидени в НПК, поради което неоснователно е твърдението на жалбоподателя-ищец, че не е извършено необходимото от прокуратурата за издирване на извършителя на ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и да направи задълбочен анализ на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС жалбоподателят трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивирано изложение по чл. 284, ал.1, т.1 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. В случая поставеният въпрос е относим изцяло към правилността на решението, тъй като представлява оплакване на допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. Задължението на съда, разглеждащ спора по същество, да обсъди цялата фактическа обстановка, да съобрази твърденията на страните и да се извърши цялостна преценка на правнорелевантните факти, както и да изложи мотиви, произтича от разпоредбата на чл. 235 ГПК. Жалбоподателят не е посочил конкретно нарушение на това процесуално правило от въззивния съд. Всички въведени доводи са обвързани с оплакванията по приетите разрешения от въззивната инстанция по фактическата и правна страна на спора, доколкото съдът не е възприел поддържаната от жалбопадателя теза.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 500 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 898 от 4.05.2015 г. по гр.д. № 1346/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда П. Й. Й. със съдебен адрес: [населено място], пл. „Свобода” № 10, адвокат Б. Б. да заплати на Прокуратура на Република България сумата 500 /петстотин/ лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :