2
определение по ч.гр.д.№ 452 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 08.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 357 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. А. срещу определение № 3222 от 17.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4459 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав за потвърждаване на определение от 27.08.2015 г. по гр.д.№ 98 от 2014 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. А. с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според жалбоподателката, обжалваното определение противоречало на задължителната практика на ВКС- т.12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която съдът следва да прецени възможността на молителя да плати не само конкретната държавна такса, а и всички разноски за цялото съдебно производство.
Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Следва ли да се освободи от държавна такса за подаване на въззивна жалба лице, което е заплатило държавна такса по предявения иск, но в хода на делото пред първата инстанция е изпаднало в тежко материално положение ?
2. Следва ли да се освободи от държавна такса за подаване на въззивна жалба лице, което в хода на делото пред първата инстанция е изпаднало в тежко материално положение, ако е заплатило адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат по делото ?
Ответникът по частната жалба А. Н. У. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Софийския апелативен съд на 30.11.2015 г., а частната жалба е подадена на 07.12.2015 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска поради следното:
1. Няма противоречие между обжалваното определение и посочената от жалбоподателката задължителна практика на ВКС- т.12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която при произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да прецени възможността на молителя да плати не само конкретната държавна такса, а и всички разноски и такси за цялото съдебно производство. В обжалваното определение Софийският апелативен съд е сторил именно това- преценил е възможностите на молителката да заплати държавната такса за подадената от нея въззивна жалба и всички други разноски и такси по делото.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по посочените правни въпроси, тъй като тези въпроси не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение. Всеки от поставените въпроси предпоставя, че жалбоподателката е изпаднала в тежко материално положение, докато в обжалваното определение въззивният съд е приел, че тя не е в тежко положение, тъй като притежава недвижимо имущество и лек автомобил, в трудоспособна възраст е и здравословното й състояние не е пречка за полагане на труд и получаване на доходи.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частна жалба вх.№ 16227 от 07.12.2015 г., подадена от С. А. А. срещу определение № 3222 от 17.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4459 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.