2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………………….……. и с участието на прокурора ……………….…………………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2922 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано e по молбата с вх. № 9420 от 25.VІІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, с предмет изменение на постановеното в касационното пр-во по чл. 288 ГПК по настоящето дело определение № 642/27.VІІ.2015 г. в частта му, с която това д-во е било осъдено – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – за заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/-гр. Ст. Загора сума в размер на 3 000 лв., представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Стара Загора. Наведените от молителя касатор доводи са както за липса на доказателства относно реалното изплащане на адвокатски хонорар в такъв размер, така и за „прекомерност” на присъдената сума от 3 000 лв. – „предвид характера на делото и неговата сложност”. С оглед това и под условието на евентуалност се претендира от страна на молителя или цялостно отменяване на частта от определението по чл. 288 ГПК, „съдържащо осъдителен диспозитив”, или да бъдел „редуциран” размера на присъденото с този съдебен акт адвокатско възнаграждение по делото, „като същото бъде сведено до определения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения минимум”.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Стара Загора писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара Загора по допустимостта и по основателността на подадената молба по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключилото касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата молба на [фирма]-Стара Загора ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК е изцяло неоснователна.
За да присъди разноски в полза на ответното по касация търговско д-во настоящият състав на ВКС е съобразил данните в приложения по делото /на л. 11/ договор за правна защита и съдействие № 075723/27.VІІІ.2014 г. досежно извършеното заплащане „в брой” на сума в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) като възнаграждение за един негов адвокат от АК-Стара Загора за изготвянето на писмен отговор по касационната жалба на търговеца настоящ молител по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то „тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка”. Същевременно константна е създадената съдебна практика (Опр. № 205/19.ІІІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. д. № 723/2014 г.; Опр. № 13/17.І.2013 г. на ІV-то г.о. по ч. гр. дело № 1161/2012 г.; Опр. № 283/12.ХІІ.2012 г. на І-во т. о. по т. д. № 1110/2011 г.; Опр.№ 404/12.VІ.2013 г. по т. д. № 492/2012 г.; Опрeделение № 22/27.І.2012 г. на І-во т.о. по т. д. № 682/2010 г.), че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение не може да се слуша след като разноските са били вече присъдени. В периода от датата на постъпване на отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, придружен от адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, а именно 1.ІХ.2014 г., и до датата на постановяване на определението по чл. 288 ГПК (27.VІІ.2015 г.), чието изменение в частта му за разноските сега се претендира, т.е. близо 11 месеца, касаторът [фирма] е разполагал с възможността да възрази, че така уговореното /и реално платено от ответното по касация търговско д-во/ адвокатско възнаграждение не съответства по своя размер на действителната фактическа и правна сложност на делото. В заключение, без искане на молителя по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на ответника на по-нисък размер на разноските, което да е било направено преди произнасянето на касационната инстанция, е неоснователно искането за изменение на постановеното в пр-вото по чл. 288 ГПК определение в частта му за разноските.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 9420/25.VІІІ.2015 г. на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. „А”, ет. І, ап. № 3 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ на постановеното по настоящето дело в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 642/27.VІІ.2015 г. В ЧАСТТА МУ, с която – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – този молител е бил осъден да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица], СУМА в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Стара Загора, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 075723/27.VІІІ.2014 г. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2922 по описа за 2014 г.