О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 09.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4817 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4356 от 08.07.2016 г. на З. З. И., чрез адвокат С. Г. против определение № 396 от 07.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 270/2016 г. на Окръжен съд – Добрич.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 691 от 18.04.2016 г. по гр.д.№ 774/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е върната поради липсата на правен интерес исковата молба на жалбоподателката против [фирма]. Въззивният съд е отчел, че по принцип актът за начет съставлява основание за издаването на заповед за незабавно изпълнение. Такова производство не е инициирано след съставянето на процесния акт на 08.05.2012 г. и до сега, предвид което е прието, че липсва правен интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожност на съставения срещу ищцата акт за начет.
Частната жалбоподателка моли обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Приложено е изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез адвокат Н. П. е подал писмен отговор, в който излага становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
Поставеният в изложението въпрос относно реда за защита в хипотеза на съставен акт за начет при действието на Гражданския процесуален кодекс, в сила от 2008 г. (обобщен и уточнен от касационната инстанция в съответствие с правомощията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК) е обусловил решаващата воля на съда и относно него е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се допусне касационното обжалване.
В отговор на правния въпрос ВКС намира следното:
Съгласно чл. 417, т. 8 ГПК актът за начет съставлява основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на увреденото юридическо лице. В практиката си ВКС приема, че инициирането на заповедното производство не е задължително – то е предвидено като възможност за кредитора, който може, но не е задължен, да иска издаването на заповед за изпълнение (така Решение № 52 От 29.04.2011 Г. по т.д.№ 512/2010 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 51 от 13.03.2015 г. по гр.д.№ 3930/2014 г. на ВКС, III г.о.). В хипотеза, когато кредиторът избере пътя на защита чрез заповедното производство, за длъжника на първо място възниква процесуалната възможност да оспори вземането. Наред с това, длъжникът може да се защитава срещу разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение съобразно чл. 419 ГПК, както и да постигне спиране на изпълнението при условията на чл. 420, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Възможността за подаване на възражение по чл. 414 ГПК създава достатъчни гаранции за защита правата на начетеното лице, доколкото пропускането на срока за предявяване на установителен иск от страна на кредитора би довело до обезсилване на заповедта, а своевременното предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пък открива възможността за длъжника да противопостави своите възражения срещу валидното възникване на задължението в рамките на провеждания при условията на състезателност и равнопоставеност на страните граждански процес. Доколкото актът за начет не съставлява договор или гражданско-правно едностранно волеизявление, по отношение на неговата валидност не са приложими правилата по чл. 26 – 33 ЗЗД. Това от своя страна прави недопустима искова претенция, с която се претендира акта за начет да бъде прогласен за нищожен или да бъде унищожен.
Атакуваното въззивно определение е в съответствие с така дадения отговор на значимия правен въпрос. Ето защо същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 396 от 07.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 270/2016 г. на Окръжен съд – Добрич.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 396 от 07.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 270/2016 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: