Определение №39 от по гр. дело №1079/1079 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 39
 
София, 13.01.2010 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на двадесет и трети  ноември,   две хиляди и девета година  в състав:
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                             ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 1079/2009г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. В., гр. С., срещу въззивно решение № 81/09.02.2009г. по гр. дело № 589/2008г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса : възстановява ли се собствеността върху незаконно отнетите или отчуждени не по установения ред от държавата, общините или народните съвети в периода 09.09.1944г. – 1989г. недвижими имоти, ако са били застроени и не съществуват в размера , в който са били отчуждени – чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и чл.2,ал.6 ЗОСОИ.
Ответниците по касация ОС”З” Б. и О. Б. не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от № 23/22.05.2008г. по гр.д. № № 154/2007г. на Балчишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Ю. Г. В. срещу ОС”З”- Б. и О. Б. за установяване праваото на възстановяване на собствеността на наследниците на С. И. П. върху 10,600 дка земеделски земи в землището на с. К., община Б., област Добрич.
Въззивният съд е приел, че ищцата предявява право на възстановяване на процесните имоти по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ като универсален правоприемник на С. Ив. П. ,поч.1992г., по силата на универсално завещание,оставено от него, които не са заявени пред ОСЗ в предвидения от закона срок. Имуществото на последния е придобито по силата на наследяване в качеството му на единствен наследник по закон на майка му С. П. По делото не са доказани от ищцата, чиято е доказателствената тежест, правата на С. П. върху процесните земи към момента на обобществяването с писмени доказателства по реда на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е анализирал протокол по чл.67ППИНМ от 28.03.1956г. за оценяване на придаваеми и отчуждаеми се по регулация маломерни места и сгради по плана на с. К. от братя В/братя на С. П. и синове на Н. К. / и е приел, че този протокол не установява правата на ищцата върху процесните земеделски земи, а само права на двамата братя. Проследил е и решения на ПК, с които се възстановяват общо 25 дка земя на наследниците на В. К. и 5 дка на А. К.
Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, но не е развил релевантни доводи в тази насока. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК формулираният правен въпрос е за реституция по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и чл.2,ал.6 ЗОСОИ на незаконно отнет или отчужден имот не по установения ред от държавата, общините или народните съвети. За производството по иска с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният от касатора иск, този въпрос е ирелевантен. Той няма обуславящо значение за изхода на делото. Поставеният от касатора правен въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК трябва да е от значение за конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд като се посочи и неговата значимост за изхода на делото. Касационната инстанция няма правомощие в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК да изведе от касационна жалба или от самото обжалвано решение въпрос, различен от посочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81/09.02.2009г. по гр. дело № 589/2008г. на Добричкия окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Scroll to Top