О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София 13.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 6 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 541/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. Г. чрез адв. А. М. – М. против решение № 312 от 18.12.2008 г. по гр.д. № 759/08 г. на Старозагорския окръжен съд. С него е отменено решение № 50 от 06.06.2008 г. по гр.д. № 29/08 г. на Районен съд Г. и е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на О. Г. , че П. ”И” гр. Г. е собственик на недвижим имот – сграда- павилион със застроена площ 185.5 кв.м., рампа със застроена площ 77.4 кв.м. и прилежащ терен от 374 кв.м., находящи се в гр. Г., кв.2 – “за озеленяване”. Прието е, че процесната постройка е изградена преди 13.07.1991 г. с кооперативни средства и попада в приложното поле на чл.2, ал.3 ЗОбС/ в редакция преди изм. ДВ бр.101/2004 г./
Според касатора въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС по отношение на незаконни постройки, изградени без необходимите строителни книжа, е налице противоречива съдебна практика. Позовава се на решения на ВКС, на Старозагорския окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд, постановени между същите страни, които прилага.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и/ или търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГП. за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият сочи решения на ВКС и на гражданските съдилища по конкретни спорове (незадължителна практика), допускането на касационно обжалване на въззивното решение следва да се преценява с оглед критерия по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Това основание е налице, когато наред с обжалваното въззивно решение има и друго, влязло в сила решение на граждански съд, с който поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. Поради това приложените към касационната жалба решения № 195 от 18.05.2005 г. по гр.д. № 796/05 г., решение № 157 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 306/05 г. и решение № 82 от 18.06.2007 г. по гр.д. № 509/06 г., всички по описа на Старозагорския окръжен съд, както и решение № 261 от 18.09.2006 г. по гр.д. № 681/05 г. на Пловдивския апелативен съд, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като няма данни същите да са влезли в сила.
Не е налице твърдяното с изложението противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 966 от 06.11.2007 г. по гр.д. № 1320/06 г. на ВКС, ІІ г.о. Действително последното е постановено по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от О. Г. против П. “И” гр. Г. и има за предмет претенция за заплащане на парично обезщетение за ползуването на три павилиона, находящи се в УПИ *, отреден за озеленяване, в кв. 18 по плана на гр. Г.. В мотивите на същото е прието, че тези постройки не са самостоятелен обект на правото на собственост и по отношение на тях нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС е неприложима, тъй като се касае за временни строежи, за които не са издавани необходимите строителни книжа и по отношение на които не е била проведена процедурата па § 17 ЗУТ за получаване на траен градоустройствен статут. По настоящото дело предмет на иска за ревандикация е търговска сграда, за която с помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че от техническа гледна точка представлява комбиниран строеж – състоящ се от масивен полуподземен етаж, изграден от монолитна стоманенобетонова конструкция и бетонова рампа, които са трайно закрепени към терена, и монтирана над ж.б. плоча едноетажна търговска зала, тип “павилион” т.е. характерът и видът на постройката е различен. Следователно двете решения са постановени при различна фактическа обстановка, която обуславя и съответните правни изводи.
С оглед на изложеното не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГП. за допускане на касационна обжалване на въззивното решение. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 18.12.2008 г. по гр.д. № 759/08 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: