О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 19.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 536 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” Е. чрез адвокат Л срещу решение № 86/30.06.2008 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по в.т.д. № 118/2008 г., с което е отменено отхвърлително решение № 3/28.02.2008 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по т.д. № 282/2006 г. и е постановено друго, уважаващо предявени искове от А. за с. к. /АСлПК/ срещу касатора по чл.92 ал.1 ЗЗД за 42108 лв. и по чл.86 ЗЗД за 416.03 лв. с лихви и разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, а като основания за допускане на касационното обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, свързвайки ги с неправилно и незаконосъобразно произнасяне от БАС в противоречие с практика на ВКС, без да цитира конкретни решения.
Противната страна – АСлПК не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, включително досежно иска по чл.86 ЗЗД, независимо от неговия размер /чл.280 ал.2 ГПК/, с оглед аксесорния му характер спрямо иска по чл.92 ЗЗД, който е с цена 42108 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “З” Е. срещу решението на БАС, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая, формулирайки съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, касаторът прави най-общо очертание на целия предмет на спора,, а именно дължи ли се частично неизпълнение на задължението му по чл.9..7 от приватизационния договор и задължен ли е съдът от квалификацията на възраженията на ответната страна, като по-нататък в изложението си включва и въпроси за предпоставки за приложение и конкуренцията между разпоредбите на чл.81 ал.1 ЗЗД и чл.306 ТЗ и то във всички хипотези на обективни причини за неизпълнение, мотивира бъдещата опасност от неточно прилагане на закона в съдебната практика. Излага доводи за неправилно преценено негово възражение с оглед квалификацията му от въззивният съд, при което произнасянето от ВКС също би допринесло за спазване на практиката, каквато не е посочена, установена в правоприлагането.
Доколкото касторът като съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос визира целия предмет на спора,, а доводите и аргументите му са по съществото на спора и то най-общо, налице са основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и за допусне касационно обжалване по касационната жалба на “З” Е. срещу решението на БАС по смисъла на чл.280 ГПК.
Касаторът не релевира и никаква конкретна константна практика на ВКС или задължителна такава на ВС и ВКС, за да е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
За да е налице основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, следва да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или, развитие на правото, като основание за допускане на разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго. В случая и тази хипотеза не е налице с оглед обусловеността й от касаторът с доводи за бъдещата опасност от неточно прилагане на закона в съдебната практика и неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/30.06.2008 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 118/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.