ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 39
София, 28.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 938-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”ЕООД-г. Пловдив срещу въззивното решение от 2.02.09г. по г.д. №1000/08г. на АС-г. Пловдив, с което е обезсилено решение №289/15.07.08г. по т.д. №301/06г. на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е бил отхвърлен като неоснователен иск, предявен от “С”ЕООД-г. Пловдив срещу “С”-г. Париж, Франция за прогласяване нищожността на чл.9 от договор, сключен между тях за доставка на захарен памук и производството по делото е прекратено. Със същото решение e обезсилено решение №289/15.07.08г. по т.д. №301/06г. на ОС-г. Пловдив и в частта му, с която са били оставени без уважение възраженията на “С”-г. Париж, Франция за недопустимост на иска поради решение на френски съд поради липса на компетентност по Регламент/ЕО/ №44/2001 на Съвета.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че така предявеният иск за прогласяване нищожността на чл.9 от договора, сключен между страните по делото за доставка на захарен памук е процесуално недопустим.
В тази връзка в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се развиват съображения, че в процесния случай не е налице сила на пресъдено нещо/СПН/, формирана с постановеното на 28.06.07г. решение на Апелативен съд-г. Дуе, Франция, като обосновава наличие на основанията за допускане, предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че по спорния предмет на настоящето дело има влязло в сила решение от 28.06.07г. решение на Апелативен съд-г. Дуе, Франция, обстоятелство което прави иска, предявен от ищеца процесуално недопустим.
Същественият процесуално правен въпрос от значение за правилността на решението е относно това представлява ли влязлото в сила решение от 28.06.07г. решение на Апелативен съд-г. Дуе, Франция отрицателна процесуална предпоставка/процесуална пречка/ от рода на абсолютните за предявяване на иск от “С”ЕООД-г. Пловдив срещу “С”-г. Париж, Франция за прогласяване нищожността на чл.9 от договор, сключен между тях за доставка на захарен памук. В тази връзка се поставя и въпроса за основателността на отвода по чл.23 КМЧП и приетия въз основа на него за компетентен да разгледа спора френски съд.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да бъд. основателно възражението за отвод на местния съд, направено на основание чл.23 КМЧП следва да са налице следните законоустановени предпоставки:
– да има между страните писмено споразумение за възлагане на спора на чуждестранен съд
– предмет на делото да е имуществено право и спорът между страните да не е от изключителната компетентност на българските съдилища
– отводът за компетентност да е бил заявен в посочения в закона срок
От данните по делото се установява, че договорът между страните е подписан за “С”ЕООД-г. Пловдив от лице, посочено като негов представител, върху подписа на който е сложен и печат на търговеца. Не са ангажирани доказателства този подпис да е положен чрез измама, съответно че печатът не е на “С”ЕООД-г. Пловдив.
Изложеното налага извода, че законоустановените предпоставки на чл.23 КМЧП в конкретния случай са налице, обстоятелство което прави направения на това основание отвод за компетентност на българския съд основателен.
Приложеното определение №29/26.04.07г. по ч.т.д. №69/07г. на АС-г. Бургас не обосновава противоречива практика на съдилищата, както неоснователно поддържа касатора. Това определение няма отношение към прилагането на чл.23 КМЧП, поради което е ирелевантно за разглеждания случай.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. По отношение на цит. чл.23 КМЧП, тази норма е ясна и практиката на ВКС по нейното прилагане е постоянна.
Въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие със съдебната практиката, обстоятелство обуславящо наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъд. допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 2.02.09г. по г.д. № 1000/08г. на АС-г. Пловдив.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2.02.09г. по г.д. № 1000/08г. на АС-г. Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: