1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
С., 29.05. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3155 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 985 от 20.05.2014г. по в.т.д.№ 2282/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 80/2012г. на Врачанския ОС за осъждането на касатора да заплати на [фирма], на основание чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД-по развален договор за търговска продажба сумата 24 306.48лв.-стойност на недоставено, но заплатено количество слънчоглед от 61.26 тона по фактура № 073/15.10.2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Възразява се срещу извода на съдилищата, че ответникът е неизправна страна по договора за търговска продажба, тъй като не е доказал факта на предаването на стоката на превозвача, посочен от купувача и че за установяването на това обстоятелство, доказателствената тежест в качеството му на продавач е негова. Твърди, че той няма материална и процесуална легитимация по спора, тъй като отговорността за погиването на стоката е на превозвача.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК въпросите, по които се иска допускане на касационното обжалване са: 1/При допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, длъжен ли е въззивният съд да допусне исканията, направени по реда на чл.266,ал.3 ГПК, след като доклада на първоинстанционния съд е непълен и не съдържа указания за кои от сочените факти страните не сочат доказателства, след като от доказването на тези факти, за които не се допускат доказателства, е обосноваван изводът на съда при постановяването на решението. Посочената допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Решение № 549 по гр.д.№ 56/2010г. на 4 г.о., Решение № 172 по гр.д.№ 386/2009г. на 3 г.о., Решение № 385 по гр.д.№ 1245/2009г. на 3 г.о., Решение № 700 по гр.д.№ 304/2010г. на 3 г.о., Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 2/ При договор за „транзитна” продажба на стоки, на кого принадлежи пасивната материалноправна и процесуалноправна легитимация за липса и/или погиване на стоката-на товародателя или на превозвача при същата допълнителна предпоставка с позоваване на Решение №171 от19.03.2013г. по т.д.№ 820/2011г. на 1 т.о. като становището е, че пасивно легитимиран да носи отговорност за недоставена стока по договор за „дистанционна продажба” е превозвачът, а не товародателя.
Писмен отговор от [фирма], [населено място] не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната жалба без да се позовава на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото-отсъствие, непълнота или неточност и несъответствие на дадените указания, касаторът е поискал на основание чл.266,ал.3 ГПК да му бъде издадено съдебно удостоворение относно собствеността на товарен автомобил, тъй като в издаденото от първоинстанционния съд такова била допусната техническа грешка, както и разпит на свидетел. Въззивната инстанция е оставила без уважение доказателствените искания по съображение за отсъствие на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК. За да потвърди решението за уважаването на иска е приела, че договорът за продажба на маслодаен слънчоглед, обективан във фактура № 073/15.10.2009г. е правомерно развален от купувача, тъй като продавачът е неизправна страна-не е доставил цялото уговорено и заплатено /в деня на издаване на фактурата/ от [фирма] количество маслодаен слънчоглед. За неоснователни са приети възраженията на ответника, че е престирал цялото уговорено количество. Счетено е за установено и безспорно между страните, че възникналото правоотношение е по договор за несъщинска дистанционна продажба-при която купувачът се е задължил да изпрати на купувача стоката на място, различно от местоизпълнението. От правна страна е прието, че при този специфичен вид договор за търговска продажба, продавачът изпълнява задължението си за доставянето на стоката при предаването й на превозвача, с което рискът от погиването й преминава върху купувача. От този принцип е изведено, че тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване факта на предаването на стоката по процесната фактура на посочения от купувача превозвач, е върху продавача. Обсъдено е, че единствените доказателства в тази насока, на които се позовава [фирма] са кантарните бележки, които според него представляват извлечение от данните, съхранени в паметта на електронното измервателно устройство. Съобразено е, че те не подписани от представител нито на купувача, нито на превозвача, а носят подпис само на съставилия ги продавач, поради което е счетено, че те не са годни да установят удостоверените с тях обстоятелства. Обсъдено е и заключението на приетата експертиза, че посочените в две от кантарните бележки превозни средства не са собственост на превозвача /третото лице помагач/, а посочените в тях шофьори не са служители на превозвача, поради което дори да бяха подписани от последните, не са от естество да докажат предаването на посоченото в тях количество слънчоглед на посочения от купувача превозвач. Констатирана е и липсата на доказателства тези превозни средства да са наети от превозвача. От този анализ, е изведен решаващият извод, че липсват надлежни доказателства за изпълнението на задълженията на продавача по договора, обективиран в процесната фактура в пълния уговорен обем, поради което след възникналото и надлежно упражнено потестативно право за развалянето му за неизпълнената част, е отпаднало и основанието за заплащане на исковата сума, а от това е възникнало задължението на ответника да върне частта, съответстваща на недоставеното количество стока.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставения първи процесуалноправен въпрос, тъй като отказът на САС да допусне поисканите от въззивника доказателства не е в противоречие със задължителното за всички съдилища разрешение, дадено в т.2 и т.3 на ТР№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Както се посочи, въззивната жалба не съдържа никакво /а още по-малко обосновано/ оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Поради това и САС не е дължал нито даване на указания за възможността ответника да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, нито е бил е длъжен да допусне поисканите с жалбата доказателства. С оглед мотивите на тълкувателното решение, уреденото в настоящия процесуален закон второинстанционно производство е непълно въззивно обжалване, от което произтича ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, а и това не са доказателства, които се събират служебно от съда. Наред с това поисканите във въззивната жалба доказателства не са били допуснати от ОС-свидетелските показания като недопустимо доказателствено средство относно факти, подлежащи на удостоверяване с товарителница и приемна бележка, а съдебното удостоверение по съображения, че за товарния автомобил изобщо няма издадени превозни документи-пътен лист /установен от експертизата факт/, поради което въпросът за собствеността му /след като е установено, че не е собственост на дружеството, комуто е бил възложен от ищеца превоза на стоката/ е ирелевантен за спора.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос /при излагането на който следва да се приеме за техническа грешката, че договорът е за транзитна продажба/. При формулирането му касаторът не държи сметка и игнорира ясно и категорично изложените правни съображения на САС, че продавачът не е установил предаването на слънчогледа на осигурения от купувача превозвач. Поради това и въпросът за кого е рискът от случайното погиване или загуба на товара изобщо не стои и въззивната инстанция не се е произнасяла по тези последици. Изводите на съда са основани изцяло на неустановеното изпълнение на задължението продавачът да предаде стоката по седалището си /на местоизпълнението/ на превозвача, от който момент тя вече би била собственост на купувача с преминаване на риска върху него. Следователно, въпросът е извън предмета на спора и предмета на произнасяне на САС, няма никакво отношение за изхода на спора, поради което не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК. Изцяло формално и неотносимо е позоваването на решението по т.д.№ 820/2011г. на 1 т.о на ВКС, в което произнасянето е по съвсем различен правен проблем.
Липсата на надлежен правен въпрос с характеристиката посочена в чл.280,ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС изключва възможността за допускане на касационното обжалване, като ВКС не е длъжен да го изведе от твърденията на касатора за неправилност на решението.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 985 от 20.05.2014г. по в.т.д.№ 2282/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.