О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1304/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ОБЩИНА Т. против разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 22.12. 2014 год., по в.гр.д.№ 201/2014 год., с което е уважено искането на ищеца по делото [фирма], [населено място], заявено чрез процесуалния му представител адв.М.Я. – САК, основано на чл. 405, във вр. с чл.404, т.1 ГПК, за издаване в негова полза на изпълнителен лист за присъдените му суми, с невлязлото в сила въззивно решение на същия съд № 281 от 04.11.2014 год., по в. гр. д.№ 201/2014 год., с което е осъдителното решение на Ловешкия окръжен съд № 27 от 10.01.2014 год., по гр.д.№ 76/2012 год., възлизащи на 46 577.50 лева срещу настоящия частен жалбоподател, като ответник по спора.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Правните доводи на жалбоподателя са обосновани с обявяване в несъстоятелност на един от ищците – [фирма] и осъщественото негово представителство от адв. М.Я. –САК, упълномощена от органния представител на ЮЛ, а не от назначен от съда синдик, поради което за същата отсъства надлежно учредена представителна власт, както и с въведената с чл.243, ал.2 ГПК забрана за предварително изпълнение срещу определена категория правни субекти, когато са конституирани като ответници в исковото производство.
Ответниците по частната жалба – [фирма] и „К. КОМПЛЕКС” Е., в срока по чл.276, ал.1 ГПК са възразили по допустимостта и, поради непосочване на правен въпрос- основна главна предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно и по основателността на въведените оплаквания, по съображения, че изпълнителния лист е издаден в полза на друго ЮЛ, различно от соченото в частната жалба -„К. КОМПЛЕКС” Е..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 407, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
По молбата за издаване на изпълнителен лист е налице произнасяне за първи път от въззивния съд. Следователно разпореждането на Великотърновския апелативен съд, предмет на подадената частна жалба с вх. № 3325/16.12.2014 год./ п.клеймо от 15.12.2014 год./ е от категорията съдебни актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол пред ВКС при условията на 274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК и чл.407, ал.1 ГПК , поради което процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК не се допуска изпълнение на навлязло в сила решение срещу изчерпателно изброен кръг правни субекти – Държавата, държавните учреждения и лечебни заведения от определен вид. Недопустимостта да се допусне предварително изпълнение срещу последните означава, че е недопустимо и издаването на изпълнителен лист, по невлязло в сила решение, тогава, когато такъв правен субект има качеството на ответник по делото. В случая изпълнителния лист е издаден въз основа на невлязло в сила съдебно решение с ответник [община], която не е от категорията правни субекти, попадащи в обхвата на императивната разпоредба на чл.243, ал.2 ГПК.
Следователно, като е съобразил гореизложеното, както и обстоятелството, че съгласно чл.404, ал.1 ГПК невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища са съдебни изпълнителни основания, извършвайки дължимата проверка досежно редовността на акта от външна страна и подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, настоящ частен жалбоподател, удостоверено с него Великотърновският апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон.Уважаването на молбата за издаване на изпълнителен лист не е обвързано с настъпилата след постановяване на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд промяна в статуса на дружеството –молител, извън преустановяване съществуването му като правен субект, какъвто не е разглежданият случай, поради което и доводите на жалбоподателя, за недопустимост на разпореждането с оглед обявяване на дружеството [фирма] в несъстоятелност, освен, че са недоказани, са и правно ирелевантни.
Нещо повече, случая те са без значение и поради факта, че съдебният акт, предмет на предприетото обжалване е въобще неотносим към този правен субект, тъй като изпълнителният лист, чието издаване се оспорва е в полза на ищеца „К. КОМПЛЕКС” Е., т.е. ЮЛ- различно от визираното от жалбоподателя.
Отделен в тази вр. е въпросът, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист не влияе по никакъв начин нито върху правото на касационна жалба на страните, нито върху създадената с процесуалния закон възможност за спиране на принудителното изпълнение.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Великотърновския апелативен съд от 22.12. 2014 год., по в.гр.д.№ 201/2014 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ч