О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
С. 25.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 850 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ж. В. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 227 от 21.11.2017г. по в.гр.д. № 551 по описа за 2017г. на Апелативен съд П., с което е обезсилено решение № 218 от 28.06.2017г. по гр.д. № 19/2017г. на Окръжен съд Стара Загора и е прекратено производството по иска на Ж. И. против В. М. П. за прекратяване на брачен договор от 9.02.2015г. в частта по чл.13 от същия, в който е договорено че при развод И. ще заплаща месечна издръжка в размер на по 900лв. на всяко едно от децата Ж. Ж. И. ЕГН [ЕГН] и М. М. Ж. И. ЕГН [ЕГН], поради съществена промяна на обстоятелствата, предявен с искова молба с вх.№ 22277 от 11.10.2016г. на РС Стара Загора и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и формулира следните въпроси: 1.„В кои случаи е допустим иск по чл.42 ал.1 т.2 СК – само докато брачното правоотношение съществува или и след прекратяване на брака с развод?, 2. „Промяната във възможностите на договарящият издръжка, настъпила след одобряване от съда на споразумение за развод, което в частта за издръжката на родените от брака деца се основава на сключен между съпрузите брачен договор, представлява ли нов юридически факт, водещ до неговото прекратяване?” и 3. „След прекратяване на брака с развод, допустим ли е иск по чл.150 СК за намаляване на издръжката, определена по силата на сключен брачен договор между съпрузите или този иск следва да е предшестван от иск по чл.42 ал.1 т.2 СК за прекратяване на брачния договор в частта за издръжката?”
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Прав искане, при отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, да се дадат указания за събиране на конкретно посочени от нея доказателства. Претендира направените по делото разходи за адвокатско възнаграждение, за изготвяне на отговор, в размер на 1 875лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 1655 от 22.02.2018г., в който сумата е отразена като платена в брой.
По делото не е имало спор, че страните са бивши съпрузи, които на 9.02.2015г. са сключили брачен договор. В чл.13 са отразили постигнатата договореност: „при евентуален развод”, Ж. И. да заплаща на всяко едно от двете деца /които към 2015г. са 10г. и 8г./, за всеки календарен месец издръжка, в размер на по 900лв.,”платима на петнадесето число на текущия месец, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение, ведно със законната лихва”.
Бракът на страните е прекратен с одобрено от съда споразумение, с влязло в сила на 1.04.2015г./два месеца след сключване на брачния договор/, съдебно решение по гр.д.№ 17491/2013г. на СГС. В споразумението, досежно издръжката, страните са потвърдили договорката, съдържаща се в сключеният брачен договор, като са посочили, че бащата „се задължава да заплаща месечна издръжка на децата” в размер „на по 900лв.за всяко едно от двете деца, за всеки календарен месец, платима на петнадесето число на текущия месец, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение, ведно със законната лихва”.
Година по-късно, на 16.05.2016г., бащата е предявил иск с правно основание чл.150 СК, за намаляване на размера на издръжката, поради настъпило изменение на обстоятелствата. Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд с мотив, че е недопустимо разглеждане и произнасяне по иск с правно основание чл.150 СК преди прекратяване на съществуващия брачен договор, по реда на чл.42 ал.1 т.2 СК. Така постановеният съдебен акт е влязъл в сила /на 11.10.2016г./, след като ищецът е подал въззивна жалба /на 12.10.2016г./ след изтичане на преклузивния срок за обжалване.
При тези факти, въззивния съд е приел настоящият иск по чл.42 ал.1 т.2 СК за недопустим, тъй като е предявен след прекратяване на брака. Обезсилил е постановеният от първата инстанция акт и е прекратил производството по делото. Счел е, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като е налице сключено между същите страни споразумение, с което брачният договор е прекратен.
Настоящият съдебен състав намира, че независимо че поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващата воля на въззивния съд и са от значение за изхода на спора, отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, по тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото специално основание за допустимост. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая – във връзка с поставените въпроси няма създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, не се налага осъвременяване на тълкуването й и нормите на семейният кодекс досежно брачният договор са ясни и не се налага създаване на съдебна практика. Съображенията са следните:
В Семейният кодекс не се съдържа определение за брачен договор. Съдържащите се в него специалните норми са за съдържанието на брачния договор /чл.38/, неговата форма и сключване /чл.39/, действие /чл.40/, изменение /чл.41/, прекратяване и разваляне /чл.42/ и недействителност /чл.43/. Тъй като представлява двустранна правна сделка, с която лицата, за които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени права и задължения, за брачният договор са приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото в СК не е посочено друго и доколкото субсидиарното прилагане на ЗЗД не влиза в противоречие с принципите за уреждане на семейните отношения. Пред вид обстоятелството, че основанието, целта, предназначението и съдържанието на брачния договор са свързани с брака, след неговото прекратяване, автоматично се прекратява и брачния договор. Продължават да действат, съгласно чл.42 ал.1 т.3 СК, само онези клаузи от брачния договор, които уреждат последиците от прекратяване на брака и са предназначени да действат след него /например клаузите за издръжка между съпрузите, за издръжка на децата/. Във всички случаи обаче, брачният договор се прекратява когато след сключването му, същите страни са сключили друг договор, с които са уредили /по същия или по друг начин/ вече уредените с брачния договор отношения. Доколкото със споразумението по чл.51 СК съпрузите също уреждат последиците от прекратяване на брака /чрез развод/, когато те – след сключването на брачния договор уреждат идентични въпроси в изготвено по-късно споразумение, следва да се приеме, че те мълчаливо са прекратили действието на брачния договор и релевантната им воля е изразена в последващото споразумение. В тази хипотеза, искът по чл.42 ал.1 т.2 СК, е недопустим. /Защото е за прекратяване на вече прекратен брачен договор/. След сключване на споразумението между съпрузите по чл.51 СК, с одобряване на което се прекратява брака им и се уреждат неговите последици, клаузите от брачния договор, уреждащи същите последици от прекратяване на брака, се считат за прекратени. В този смисъл – при промяна във възможностите на дължащият издръжка родител, настъпила след одобряване от съда на споразумение за развод, което в частта за издръжката на родените от брака деца е идентично със това, по сключен между съпрузите по-рано брачен договор /прекратен със сключване на споразумението/, допустимият иск, по който страна може да реализира правата си и да иска намаляване на вече определения размер на издръжката, е този по чл.150 СК.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски, /платени в брой/ за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 875лв., за изготвяне на отговор на подадената касационна жалба.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 227 от 21.11.2017г. по в.гр.д. № 551 по описа за 2017г. на Апелативен съд П..
ОСЪЖДА Ж. В. И. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място] [улица] вх.А ет.2 ап.19, адвокат А. да заплати на В. М. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.3 ап.7 сумата от 1 875лв./хиляда осемстотин седемдесет и пет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.