О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№390
гр. София, 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5221/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8713 от 15.07.2014 г. подадена от [фирма], [населено място], представлявано от Я. И. Г., чрез адв. М. К., против определение № 1532 от 23.06.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. №1433/2014 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 05.12.2013 г. по гр.д. № 9663/2012г. по описа на Софийски градски съд, I-9 състав, в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно поради наличието на процесуално нарушение, като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява /цитирам/:
„Считам, че процесуалния въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване е: Нарушени ли са съществените процесуални права на страната, ако съдът е приел, че тя е редовно призована за първо съдебно заседание, като производството е приключило в това съдебно заседание с определение по чл. 238, ал. 2 предл. първо от ГПК при липса на съобщение, надлежно и съгласно изискванията на ГПК оформено от тази страна, доказващо редовното й призоваване?”. Жалбоподателят твърди, че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че в първото по делото заседание, проведено на 05.12.2013 г., за което страните са били редовно призовани /л. 22 и сл. от първоинстанционното дело/, ищецът не се е явил и след обявяването на проектодоклада ответницата поискала производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, тъй като ищецът не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК и е уважил молбата.
Формулираният от касатора правен въпрос е всъщност въпрос по същество, който се решава в съответствие с доказателствата по делото.
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касатора, в същото липсва формулира правен въпрос.
Освен това, хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, на която касаторът се позовава, изисква правният въпрос, от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос /виж т.3 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
С изложението си касаторът е представил цитираното в същото решение № 109 от 06.03.2009г. на Окръжен съд- Пазарджик, постановено по гр.д. №973/2008г. по описа на съда, на което се позовава във връзка с твърденията да допускане на касационно обжалване на основание член 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но няма данни, че същото е влязло в сила и не следва да се обсъжда.
Н. на правния въпрос, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1532 от 23.06.2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, постановено по ч. гр. д. № 1433/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: