5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 27.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1952/15 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Ц. С. от [населено място] против въззивното решение на Старазагорския окръжен съд № 134 от 08.04.2015 г., по в.т.д.№ 1003/2015 год., с което е потвърдено решение № 1241/26.11.2014 г., по гр.д.№ 2708/2014 г. на Старозагорския районен съд за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата – 12 000 евро – главница по запис на заповед от 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 13.05.2014 г. до окончателното и изплащане, за което парично вземане, по реда на чл.417, т.9 ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1102 / 14. 05.2014 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 1933/ 2014 г. на Старозагорския районен съд, като в тежест на ответната по делото страна са поставени и деловодните разноски за заповедното и исково производства.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че безспорно извършеното в полза на длъжника плащане на сумата 10 000 евро от трето на правния спор лице е неотносимо към процесния менителничен ефект и обезпеченото с него задължение по каузалната сделка между страните.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право – за допустимостта на свидетелските показания за установяване основанието на извършено и обективирано в писмен документ плащане при заявена симулация на посоченото такова в документа; за допустимостта на свидетелските показания за изясняване механизма на извършено и обективирано в писмен документ плащане от длъжника, както и за частично погасяване на вземане, произтичащо от запис на заповед, за което са представени писмени доказателства.
Визираното противоречие със задължителната практика на касационната инстанция е обосновано с постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: №190 от 23.01.2014 г., по т.д.№ 483/ 2012 г. на І т.о.; № 192 от 23.01.2014 г., по т.д.№ 542/2012 г. на І т.о. и № 41 от 30.07.2013 г., по гр.д.№ 312/2012 г. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на общата предпоставка за достъп до касация и на поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е изразено несъгласие и с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за достъп до касация, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че процесният запис на заповед от 28.11.2011 г. с падеж 28.03. 2013 г. е редовен от външна страна документ и издаден за обезпечаване изпълнението на твърдяното в исковата молба каузално правоотношение между страните – договор за строителство на недвижими имоти за сумата общо от 22 000 евро, удостоверява съществуване на вземане в полза на ищеца – поемател, в посочения в исковата молба размер, за което следва да бъде ангажирана менителничната отговорност на издателя на ефекта. Позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, обсъдено наред с останалите писмени доказателства по делото, решаващият състав на Старозагорския окръжен съд е преценил като неоснователно правозащитното възражение на ответницата за погасяване на задължението и по каузалната сделка, чието изпълнение процесният запис на заповед обезпечава, чрез осъществено в нейна полза плащане на дължимите на ищцовото търговско дружество, като изпълнител, суми от трето на правния спор лице – Ф. К. Х. В.. Изложени са съображения, че липсата на вписано конкретно основание за извършените от последния парични преводи в счетоводните документи, които ги удостоверяват, изключва, предвид общия размер на постъпленията от 66 000 лева, с които е заверена сметката на ищеца, същите да са престирани за погасяване на задължение на ответницата, различно от дължимата покупната цена по сключен между страните договор за продажба право на строеж, обективиран в нот. акт № 4, т.V, рег.№ 8681, д.№ 489/ 2011 г. от 28. 11. 2011 г. възлизаща на именно на сумата от 66 000 лева. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неотносимост на осъщественото плащане към отразения в менителничния документ дълг на издателя му и настъпил от него погасителен ефект, но единствено към задължението на ответницата по сключената между страните по делото продажба, т.е. на различна от обезпечената със записа на заповед каузална сделка, Старозагорският окръжен съд е посочил отразеното като основание за извършената от Ф. К. Х. В. парична престация на ищцовото търговско дружество в приложения по делото частен свидетелстващ документ – разписка от 21.11.2012 г. с нотариална заверка на подписа на управителя на ЮЛ- търговец, едноличен собственик на капитала му към релевантния за спора момент и на идентичността в размера на престираните суми с уговорената в договора продажна цена на отстъпеното право на строеж. В тази вр. въззивната инстанция, макар да е преценила като недопустимо, с оглед забраната по чл.164, ал.1,т.4 ГПК, изслушването на свидетелските показания в първоинстанционното производство по делото за опровергаване съдържанието на съставената разписка от законния представител на ищцовото търговско дружество, е приела, че дори и обсъдени същите наред с останалия доказателствен материал по делото, то с оглед тяхната уклончивост, последните не могат да обосноват различен от изградения краен правен извод за недоказаност на твърдяното от ответницата погасяване задължението и от 12 000 евро по обезпечения с процесния менителничен документ договор за строителство чрез извършено плащане до размера на сумата 10 000 евро и чрез опрощаване на остатъка от 2 000 евро от дружеството- изпълнител, в който смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд. Що се касае до второто защитно възражение на С. – за симулативност в цената на продажбата на правото на строеж, то същото подробно е обсъдено от състава на Старозагорския окръжен съд, но тезата на настоящия касатор за неговото значение относно основния спорен въпрос – погасено ли е чрез плащане задължението по каузалната сделка –договор за строителство, чието изпълнение процесният запис на заповед обезпечава не е споделена, вкл. по съображения за отсъствие на идентитет в задълженията по двете каузални правоотношения, различни по произход и вид, макар и между едни и същи съконтрахенти.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, всъщност свързани с приложението на чл.164, ал.1,т.4 ГПК, не обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата в страната разяснения в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на предявения иск и е обусловил решаващите правни, а не фактически, изводи на съда по делото. Следователно, когато релевираният процесуалноправен въпрос не се включва в предмета на спора по делото, по което е постановено обжалването въззивно решение, както е в разглеждания в случай предвид приетата от решаващия съд не само недопустимост на изслушаните от Старозагорския районен съд свидетелски показания, но и тяхната неотносимост, породена от уклончивост и неяснота за конкретните установявани от свидетелите обстоятелства, то общо основание за достъп до касационен контрол отсъства. Липсата му, според задължителните постановки в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изключва необходимостта от обсъждане на съответния въведен селективен критерий – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че в правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК за селектиране на касационните жалби не се включва преценка за обоснованост на обжалвания съдебен акт и за съответствието на приетите за установени факти със събраните по делото доказателства, която, като част от същинска правораздавателна дейност ВКС осъществява едва при разглеждане на касационната жалба по същество.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че доколкото предмет на спора в настоящия случай е било вземането на изпълнителя по каузалната сделка (поемател по менителничния ефект), то преценявайки дали осъщественото плащане на определена парична сума от трето на правоотношението лице е имало погасителен ефект за същото, Старозагорският окръжен съд се произнесъл в рамките на обема на търсената с установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК защита и в неговите предметни предели, при съобразяване дадените в т.17 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС указания за възложената доказателствена тежест. Последната е несъмнено относима към третия посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос на касатора, който твърде общо и бланкетно формулиран е спорно дали въобще притежава характеристиката на правен въпрос по см. на задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото в касационната инстанция на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, се следват направените деловодни разноски от 1000 лв., своевременно заявени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК и неоспорени по реда на чл.78, ал.5 ГПК, чието реално заплащане е удостоверено с приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 15.06.2015 г., сключен с адв. В.М.- АК Стара З..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старазагорския окръжен съд № 134 от 08.04.2015 г.,по в.т.д.№ 1003 / 2015 год..
ОСЪЖДА Е. Ц. С. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000 лв./ хиляда лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: