2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 390
С., 28.07. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Д. Ц.
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 300/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
С определение от 06.04.2011 г. е върната касационна жалба вх. № 15462 от 23.02.2011 г. на В. Д. Ц. срещу въззивното решение от 15.12.2010 г. по гр. д. № 2802/2010 г. на Софийския градски съд.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК жалбоподателката е подала частна жалба и иска обжалваното определение да бъде отменено, тъй като при преценката за редовността на касационната жалба неправилно са приложени разпоредбите на ГПК от 2007 г. На следващо място счита, че неправилно въззивният съд е оставил без разглеждане искането за спиране на производството и е върнал касационната жалба при положение, че е налице хипотеза по чл. 182, ал. 1, б. “г” ГПК /отм./.
Ответникът по частната жалба В. А. В. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Касационната жалба на В. Д. Ц. срещу въззивното решение на Софийския градски съд е била нередовна, поради което с разпореждане от 15.03.2011 г. са дадени конкретни указания, като съобщението е връчено на страната на 29.03.2011 г.
Прегледът на данните по делото потвърждава правилността на констатацията в обжалваното определение, че в указания едноседмичен срок не са представени писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и препис от него – чл. 284, ал. 3, т.т. 1 и 2 ГПК, а касационната жалба не е приподписана от адвокат – чл. 284, ал. 2 ГПК. Налице са основания за връщане на жалбата съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, както е процедирал и въззивният съд.
Жалбоподателката счита, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбите на ГПК от 2007 г., за да прецени дали надлежно е упражнила правото си на касационно обжалване. Видно от исковата молба от 13.02.2008 г., производството по делото е започнало при действието на отменения ГПК, но съгласно пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК от 2007 г. предходният процесуален ред е приложим за касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до 01.03.2008 г. В разглеждания случай касационната жалба с вх. № 15462 е подадена на 23.02.2011 г. и затова правилно въззивният съд е счел, че съдържанието й следва да отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
С молба от 05.04.2011 г. жалбоподателката е поискала спиране на производството предвид наличието на висящо дело за собствеността на апартамент № 208, етаж 7, вход “З” в блок № 983 на[жк]в [населено място], предмет и на обжалваното въззивно решение. Към този момент делото не е било висящо пред въззивния съд, който поради това правилно е счел, че не е компетентен да се произнесе по искането. Същевременно преценката за наличие на редовна касационна жалба не е в зависимост от произнасянето по искането за спиране, затова въззивният съд правилно е процедирал, като е пристъпил към връщане на касационната жалба преди да изпрати молбата за спиране на компетентния според него съд.
Когато е налице подадена касационна жалба жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. По това искане, което намира правното си основание в чл. 282 ГПК, следва да се произнесе Върховният касационен съд. Касационната инстанция обаче не разполага с правомощия да спре производството въз основа на подадена срещу въззивното решение касационна жалба в хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – аналогична на чл. 182, ал. 1, б. “г” ГПК /отм./, още повече, че в разглеждания случай жалбата е останала нередовна и затова е върната.
В обобщение, подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 06.04.2011 г. за връщане на касационна жалба вх. № 15462 от 23.02.2011 г. на В. Д. Ц. срещу въззивното решение от 15.12.2010 г. по гр. д. № 2802/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: