О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 28.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1543/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба вх.№4026/15.06.2016г. на П. С. И. и [фирма] /н/ – [населено място], представлявано от управителя П. С. И., срещу определение №369/06.06.2016г., постановено по ч.т.д. № 322/2016г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение №1504/28.04.2016г. по т.д.№589/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по иска на [фирма] /н/ по чл. 694 ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ срещу [фирма]- [населено място].
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че въззивният съдът не е изследвал въпроса за допустимостта на определение от 01.04.2016г. по т.д. №202/2016г. на Варненски ОС, с което е завършило производството по чл. 690 ТЗ. Според касатора искът с правно основание чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ се явява продължение на производството по чл. 690 и чл. 692 ТЗ, поради което правомощията на съда, разглеждащ установителния иск се покриват с тези на въззивната инстанция по отношение на крайния акт, постановен в производството по чл. 690 и чл. 692 ТЗ. Касаторът сочи, че в изпълнение на тези си служебни задължение, съдът е следвало да разгледа въпроса за валидността на определението от 01.04.2016г. по т.д. № 202/2016г. на Варненски ОС. Недопустимостта на производството по т.д. №202/2016г. на Варненски ОС се обосновава с факта, че съдът по несъстоятелността е разгледал възражението на длъжника [фирма] /н/ срещу списъка с неприети вземания, релевирано от управителя на длъжника Алкан Л. Е.. В жалбата се застъпва становището, че длъжникът може да възрази само срещу прието от синдика вземане, но не и срещу неприето такова. Изтъква се също, че неправилно въззивният състав не е взел под внимание оттеглянето на възражението срещу списъка с неприети вземания, направено от другия управител на [фирма] /н/- П. С. И.. Твърди се, че всички тези нарушения на съда, направени в производството по т.д.№202/2016г. на Варненски ОС са пренесени върху обжалваното определение, което от своя страна също се явява недопустимо, тъй като производството по образуваното т.д.589/2016г. на Варненски ОС се явява продължение на производството по чл. 690 и чл.692 ТЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя две групи процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са налице предпоставките съответно по чл.280 ал.1, т.1 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно:
І. По чл.280 ал.1 т.1 ГПК
„Кои лица са активно легитимирани да предявят иск с правна квалификация чл. 694 ТЗ и при какви предпоставки?”- сочи се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 28 от 26.05.2015г. по т.д. № 4569/2013г. на ВКС, II т.о.
ІІ. По чл.280, ал.1,т.3 ГПК,
1.„Констатирайки порок в крайния акт, с който е завършило производството по чл.690 ТЗ, следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ служебно да се произнесе относно констатирания порок?“
2.„Допустимо ли е и кореспондира ли с чл.607 ТЗ да се предяви отрицателен установителен иск срещу прието вземане от управител на дружеството- длъжник, който не е инициирал приемането му?“
3.„Производството по чл.694 ТЗ явява ли се продължение на производствата по чл. 690 и чл. 692 ТЗ? “ с подвъпроси:
3.1.”Съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ следи ли служебно за законосъобразното провеждане на производствата по чл. 690 и чл.692 ТЗ?
3.2.„Констатирането на нередовности при провеждане на производствата по чл. 690 и чл. 692 ТЗ пречка ли е да се проведе производство по чл. 694 ТЗ?
3.3.„Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, с който е сезиран, да констатира законосъобразно и редовно провеждане на производствата по чл.690 и чл. 692 ТЗ?“
3.4.„Как следва да процедира съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ при констатация за незаконосъобразност на производствата по чл. 690 и чл. 692 ТЗ? Разполага ли с правомощия да обезсили порочния акт, с който последните са завършили?“
3.5.„Съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ, обвързан ли е от крайните изводи съда, разгледал възражение по чл.690 ТЗ, при положение, че е констатирал недопустимост на крайния акт, изобщо недопустимост на производството?“
4.„Релевираното от длъжника възражение по чл.690 ТЗ срещу неприето от синдика вземане неправилно или недопустимо е? А крайният акт, с който завършва така образуваното производство? “
5.„Констатирайки, че е било разгледано възражение на длъжник по чл.690 ТЗ срещу неприето от синдика, съдът сезиран с иск по чл.694 ТЗ следва ли да се съобрази и обвързан ли е с крайния акт, с който е завършило производството по чл.690 ТЗ ?“
6.„Констатирайки, че производството по чл. 690 ТЗ е проведено при липса на законово основание за това, съдът сезиран с иска по чл. 694 ТЗ следва ли да се съобрази и обвързан ли е с крайния акт, с който е завършило производството по чл. 690 ТЗ ?“
7„Управител със самостоятелна представителна власт разполага ли с правомощие да предяви отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ срещу вземане, което е прието след възражение срещу неприето от синдика вземане по чл. 690 ТЗ, релевирано от другия управител на дружеството длъжник ? При преценка касателно допустимостта на един такъв иск, следва ли съдът да провери дали волиезявлението с правна квалификация чл.694 ТЗ е в интерес на юридическото лице? При предприемане на какво да е действие от страна в производството по несъстоятелност следва ли съдът винаги да извърши преценка и констатация на съответствието му с целите по чл. 607 ТЗ? “
С частна жалба вх.№4420/15.06.2016г. П. С. И. и [фирма] /н/ – [населено място] обжалват определението №369/06.06.2016г., постановено по ч.т.д. № 322/2016г. по описа на Варненски апелативен съд и в частта му, с която е прекратено производството по частната жалба на П. С. И. срещу определение №1504/28.04.2016г. по т.д.№589/2016г. на Варненски ОС. В частната жалба се поддържа, че определението в частта му, с което е прекратено въззивното производство е неправилно като се излагат съображения за правния интерес на П. И. като физическо лице да обжалва първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по отношение на ищеца [фирма] /н/.
ВКС, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
С определение №1504/28.04.2016г. по т.д.№589/2016г. на Варненски окръжен съд е прекратено производството по иска на [фирма] /н/ по чл. 694 ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ срещу [фирма]- [населено място] за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/ вземане на кредитора [фирма] в размер на 135 970.45 лв., произтичащо от договор за продажба на вземане от 10.03.2015г. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.694 ал.3 ТЗ от длъжника [фирма] /н/ е процесуално недопустим, посочвайки че вземането на кредитора [фирма] е било включено в списъка на приетите вземания по уважено по т.д.№202/2016г. на Варненски ОС възражение на длъжника по чл.690 ТЗ. Първоинстанционният съд е посочил, че „след като длъжникът е упражнил правото си на възражение по реда на чл.690 ТЗ в полза на правата на трето лице-кредитор, и това негово възражение е удовлетворено, то в полза на длъжника вече не съществува правен интерес да предявява иск по чл.694 ТЗ спрямо това вземане.
Със същото определение е оставена без движение исковата молба на П. И. по предявения от него в качеството му на кредитор на [фирма] /н/ иск по чл.694 ал.3 ТЗ като съдът е дал указания на ищеца по чл.129 ал.2 ГПК.
С обжалваното определение №369/06.06.2016г., постановено по ч.т.д. № 322/2016г. на Варненски апелативен съд, въззивният състав е потвърдил определение на Варненски ОС от 28.04.2016г. в частта му, с която е прекратено производството по иска на [фирма] /н/ срещу [фирма] по чл. 694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че възражението на длъжника, подадено от единия управител за включване в списъка на неприето от синдика вземане на кредитор е било разгледано от съда неправилно, особено след като и другия управител на дружеството е подал молба за неговото оттегляне, но въпреки това длъжникът не може да предяви иск по чл. 694, ал.3 във вр. с ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не може да иска установяване несъществуването на прието вземане, което е било в крайна сметка включено в одобрения списък по негово възражение, независимо от обстоятелството, че възражението е изхождало от друг управител на дружеството с право на самостоятелна представителна власт. Въззивният състав е посочил, че „разпоредбата на чл.692 ал.3 пр.2 ТЗ допуска длъжника като ищец по иска при нормална хипотеза, когато по възражение на кредитор с определението по чл.692 ал.4 ТЗ съдът е включил в списъка на приетите вземания и вземане, което синдикът не е приел. Потвърждавайки първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по иска на [фирма] /н/, въззивният състав е изложил виждането си, че в случая вземането на кредитора-ответник [фирма] ще се установи по иска на кредитора- ищец П. И., който е висящ.
С обжалваното определение въззивният състав е прекратил производството по частната жалба на П. С. И. срещу първоинстанционното определение в частта му, с което е прекратено производството по иска на [фирма] /н/. Съдът е посочил, че частната жалба на П. И. е недопустима, тъй като по отношение на неговия иск по чл.694 ал.3 ТЗ, предявен като кредитор, производството по делото не е прекратено.
По частната касационна жалба вх.№4026/15.06.2016г. срещу определението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска на [фирма] .
Същата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС обаче намира, че липсват основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с обжалвания въззивен акт е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът трябва да е значение при формирането на решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалвания акт. Нито един от поставените от касатора въпроси не притежава характеристиката на въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК съобразно посочените по-горе разяснения.
Въпросът „Кои лица са активно легитимирани да предявят иск с правна квалификация чл. 694 ТЗ и при какви предпоставки?” не е значим за конкретния спор, тъй като от една страна е зададен като общотеоретичен въпрос, а от друга страна същият не е относим към решаващите мотиви на съда, свързани с конкретния казус , а именно, че вземането на кредитора, предмет на иска на длъжника по чл.694 ал.3 ГПК е включено в списъка на вземанията чрез възражение именно на същия длъжник. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че така формулираният от касатора въпрос не е решен и не би могъл да бъде решен в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 28 от 26.05.2015г. по т.д. № 4569/2013г. на ВКС, II т.о., поради липсата на каквато и да е конкретика в самия въпроса.
По аналогични съображения не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното определение и следващата група въпроси: 1.„Констатирайки порок в крайния акт, с който е завършило производството по чл.690 ТЗ, следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ служебно да се произнесе относно констатирания порок?“; 2.„Допустимо ли е и кореспондира ли с чл.607 ТЗ да се предяви отрицателен установителен иск срещу прието вземане от управител на дружеството- длъжник, който не е инициирал приемането му?“; 3.„Производството по чл.694 ТЗ явява ли се продължение на производствата по чл. 690 и чл. 692 ТЗ? “ с подвъпроси: 3.1.”Съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ следи ли служебно за законосъобразното провеждане на производствата по чл. 690 и чл.692 ТЗ?”; 3.2.„Констатирането на нередовности при провеждане на производствата по чл. 690 и чл. 692 ТЗ пречка ли е да се проведе производство по чл. 694 ТЗ?; 3.3.„Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, с който е сезиран, да констатира законосъобразно и редовно провеждане на производствата по чл.690 и чл. 692 ТЗ?“; 3.4.„Как следва да процедира съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ при констатация за незаконосъобразност на производствата по чл. 690 и чл. 692 ТЗ? Разполага ли с правомощия да обезсили порочния акт, с който последните са завършили?“ и 3.5.„Съдът, сезиран с иск по чл. 694 ТЗ, обвързан ли е от крайните изводи съда, разгледал възражение по чл.690 ТЗ, при положение, че е констатирал недопустимост на крайния акт, изобщо недопустимост на производството?“; 4.„Релевираното от длъжника възражение по чл.690 ТЗ срещу неприето от синдика вземане неправилно или недопустимо е? А крайният акт, с който завършва така образуваното производство? “; 5.„Констатирайки, че е било разгледано възражение на длъжник по чл.690 ТЗ срещу неприето от синдика, съдът сезиран с иск по чл.694 ТЗ следва ли да се съобрази и обвързан ли е с крайния акт, с който е завършило производството по чл.690 ТЗ?“ 6.„Констатирайки, че производството по чл. 690 ТЗ е проведено при липса на законово основание за това, съдът сезиран с иска по чл. 694 ТЗ следва ли да се съобрази и обвързан ли е с крайния акт, с който е завършило производството по чл. 690 ТЗ ?“
Решаващите изводи на въззивния състав за недопустимост на иска на [фирма] /н/ не са обусловени от наличието или липсата на порок на влязлото в сила /като неподлежащо на обжалване/ определение от 1.04.2016г. по т.д.№202/2016г. на Варненски ОС, нито от вида на негов евентуален порок – неправилност или недопустимост. Както бе посочено по-горе в мотивите на обжалваното определение въззивният съд е приел за релевантен за допустимостта на иска на [фирма] /н/ факта, че възражението по чл.690 ТЗ за включване на вземането на [фирма] в списъците на кредиторите, е направено именно от длъжника [фирма] /н/ в рамките на представителната власт на другия управител на дружеството. В тази връзка констатацията на съда за неправилно разглеждане на възражението на длъжника в производството по т.д.№202/2016г. на Варненски ОС, сама по себе не е свързана с правния извод за недопустимост на иска, от което следва, че формулираните от касатора въпроси /№1, №2, и №4/ не са относими за изхода на конкретното дело.
В контекста на зададените въпроси относно характера на производството по чл.694 ТЗ като продължение на производството по чл.692 ал.4 и чл.690 ТЗ /въпрос №3 и подвъпросите към него, въпроси №5 и №6// следва да се отбележи, че в обжалваното определението въззивният съд не застъпва становище, че при иск по чл.694 ТЗ съдът не следва да следи за предпоставките за допустимост на иска, свързани с предхождащите процесуални действия по чл.690 ТЗ, нито, че производството по чл.694 ТЗ не е продължение на производствата по чл.690 и чл.692 ТЗ. Напротив, за да обоснове недопустимост на претенцията на [фирма] /н/ въззивният състав се е позовал и е взел предвид възражението по чл.690 ТЗ, направено от длъжника. Отново следва да се отбележи, че решаващия за конкретния спор извод на въззивния съд е, че „разпоредбата на чл.694 ал.3 пр.2 ГПК допуска длъжника като ищец по иска при нормалната хипотеза, когато по възражение на кредитор с определението по чл.692 ал.4 ТЗ съдът е включил в списъка на приетите вземания и вземане, което синдикът не е приел.” В тази връзка формулираните от касатора въпроси биха могли да имат отношение към правилността на обжалваното определение, която не е предмет на производството по допускане на касация по чл.274 ал.3 т.1 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросите, включени в групата въпроси под №7, а именно: „Управител със самостоятелна представителна власт разполага ли с правомощие да предяви отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ срещу вземане, което е прието след възражение срещу неприето от синдика вземане по чл. 690 ТЗ, релевирано от другия управител на дружеството длъжник ? При преценка касателно допустимостта на един такъв иск, следва ли съдът да провери дали волеизявлението с правна квалификация чл.694 ТЗ е в интерес на юридическото лице? При предприемане на какво да е действие от страна в производството по несъстоятелност следва ли съдът винаги да извърши преценка и констатация на съответствието му с целите по чл. 607 ТЗ? “ биха могли да бъдат приети за относими за спора с оглед констатацията на въззивния състав, че вземането на [фирма] в крайна сметка е включено в одобрения списък по възражението на длъжника, направено от управител на дружеството с право на самостоятелна представителна власт. Поставените въпроси не могат да доведат до допускане на касация, тъй като не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В съдебната практика няма спор, че когато двамата управители на О. могат да представляват дружеството поотделно /какъвто е случая с [фирма]/ всеки от тях има самостоятелна представителна власт и тази практика не се нуждае от промяна или актуализация. Що се отнася до правния интерес, въпросите не са значими, тъй като въззивният съд не е обосновал своето решение с наличието или липсата на правен интерес на длъжника за възражение по чл.690 ТЗ срещу неприето от синдика вземане.
По частната жалба вх.№4420/15.06.2016г. срещу определението в частта му, с която е прекратено въззивното производство по въззивната частна жалба на П. С. И. срещу първоинстанционното определение,
Частната жалба е подадена в срок и е допустима на основание чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. По същество същата е неоснователна.
Както е посочил въззивния състав производството по иска на П. И. като кредитор-ищец по чл.694 ал.3 пр.2 ТЗ не е прекратено и по отношение на този иск липсва подлежащ на обжалване акт. В качеството си на кредитор-ищец П. И. не е легитимиран да обжалва определението, с което е прекратено производството по иска на [фирма] /н/ против [фирма], тъй като той не е надлежна страна по спора по чл.694 ТЗ между дружеството в несъстоятелност и кредитора на дружеството. Съгласно чл.26 ал.2 ГПК освен в предвидените в закон случай никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Ето защо в тази му обжалвана част, въззивното определение следва да бъде потвърдено.Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №369 от 06.06.2016г., по ч.т.д. № 322/2016г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение №1504/28.04.2016г. по т.д.№589/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по иска на [фирма] /н/ по чл. 694 ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ срещу [фирма]- [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определение №369 от 06.06.2016г., по ч.т.д. № 322/2016г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е прекратено производството по частната жалба на П. С. И. срещу определение №1504/28.04.2016г. по т.д.№589/2016г. на Варненски ОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :