2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№390
С., 05.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5190 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Х. чрез пълномощника й адвокат С.К. против решение № 1833 от 18.03.2014 г., постановено по гр.д. № 7597 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение, с което е оставено в сила решение от 28.11.2012 г. по гр.д. № 221/2008 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав за прогласяване за настъпило по право обезсилване на решение от 23.06.2011 г. в частта, с която в дял на Е. Х. Х. е поставен недвижим имот: апартамент № 11 с площ от 84.25 кв.м., заедно с мазе № 11 с площ от 3.18 кв.м. и 4.643 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящо се в [населено място],[жк][жилищен адрес] като е осъдена да заплати на Р. Д. А. за уравнение на дела му сумата от 28613.67 лв. и за изнасяне на публична продан на същия недвижим имот, като получената от продажбата му сума бъде разпределена както следва: 2/3 част за Е. Х. Х. и 1/3 част за Р. Д. А..
Ответникът по касационната жалба Р. Д. А. не е подал писмен отговор.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Спорът по делото е дали на Е. Х. Х. е връчено съобщение за постановеното на 23.06.2011 г. решение по гр.д. № 221/2008 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав, с което делбата на апартамента е извършена по реда на чл.288, ал.2 ГПК-отм. и съответно започнал ли е да тече шестмесечният срок за заплащане сумата за уравнение дела на съделителя Р. Д. А..
За да постанови решението си Софийски градски съд е констатирал, че първоинстанционното решение за извършване на делбата е съобщено на Х. на 05.07.2011 г. на посочен от нейния пълномощник адв.К. в с.з. на 18.05.2011 г., електронен адрес, каквато възможност изрично предвижда разпоредбата на чл. 42, ал.4 ГПК. При този начин на уведомяване, връчването се удостоверява с копие от електронния запис за това – чл. 44, ал.3 ГПК. Такъв се намира в кориците на първоинстанционното дело на лист 278. Връчването е редовно и срещу него Х. не е възразила в хода и на двете производства. При тези констатации са приети за неоснователни доводите й, че не е получила съобщение за решението и съответно не е започнал да тече срока по чл. 288, ал.6 ГПК(отм) за изплащане на сумата по уравнението. Още повече, че Х. е упражнила правото си на жалба срещу първоинстанционното решение, но не в частта по възлагането, и видно от направеното от председателя на въззивния състав официално удостоверяване, решението на СРС, 53 ти състав от 23.06.2011г. е влязло в сила в частта по чл. 288, ал.2 ГПК (отм) на 01.08.2011 г. Тъй като не се спори, че Е. Х. не е изплатила на Р. А. сумата от 28 613, 67 лева за уравнение на дела му в шестмесечния срок, в който е била длъжна по закон да го стори, без значение дали началният момент на този срок е 23.07.2011 г. или 02.08.2011 г., като към датата на подаване на молбата по чл. 288, ал.7 ГПК (отм) – 26.09.2012 г. т.е. повече от година след влизане на възлагателното решение в сила, плащане не е налице, е направен извод, че това бездействие е прекратило облигационната връзка между страните и така е осуетило възможността Х. да придобие собствеността върху възложения й имот (възлагането е станало с решение, постановено след 1999 г., когато придобиването на собствеността върху възложения имот е условно – в случай, че дължимата за уравнение на дела сума бъде изплатена в законовия срок).
К. Е. Х. Х. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Може ли по дело, заведено преди влизане в сила на новия ГПК да се прилагат разпоредбите по връчване на съобщения, уредени в новия ГПК?” и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „Дали по стария ГПК връчването може да се установява само с установените в ГПК способи или това може да стане и чрез други начини?”
Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са насочени само към един от изводите на въззивния съд, обусловили изхода на спора, а именно, че е налице редовно съобщаване на решението по извършване на делбата. След като липсват доводи и поставен във връзка с тях въпрос по отношение на втория мотив за уважаване на искането за прогласяване на настъпилото обезсилване на възлагателното решение от 23.11.2011 г. по право и извършване на съдебната делба, а именно, че с оглед факта, че Е. Х. е подала въззивна жалба против решението от 23.11.2011 г., в която изрично е посочила, че съдът се е произнесъл по искането й за възлагане на имота, като го атакува само в частта по сметките, то следва да се приеме, че същата към датата на подаване на жалбата си, вече е била уведомена за решението, в който случай то е влязло в сила на 2.08.2011 г. и към момента на подаване на молбата по чл.288, ал.7 ГПК-отм. 26.09.2012 г. шестмесечния срок за изплащане уравнението на дела е изтекъл, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1833 от 18.03.2014 г., постановено по гр.д. № 7597 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: