4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
С., 6.08. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
Председател: К. Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 323 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Г., приподписана от пълномощника му- адв. Е. С. срещу определение № 194 от 24.03.2010 г. по ч.гр.д. № 147/2010 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 18.01.2010 г. по гр.д. № 4054/2009 г. на Шуменския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска.
Ответницата Т. А. Б. в писмения отговор на частната касационна жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване..
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Производството по гр.д. № 4054/2009 г. на Шуменския районен съд е образувано по предявеният от частния жалбоподател-ищец иск за осъждане на ответницата да му върне сумата 3 151.72 лв., като недължимо платена. С определение от 18.01.2010 г. районният съд е прекратил производството по предявения иск, като е приел, че е недопустимо след приключване на делото, по което е бил осъден с влязло в сила решение да заплаща издръжка на непълнолетните си деца за периода 30.08.2006 г. до 1.08.2008 г., да иска постановяване на решение, с което да се приеме, че изплатената сума за този период е недължимо платена и да иска нейното връщане.
С обжалваното определение Шуменския окръжен съд е потвърдил прекратителното определение на Ш., по съображения, че искът по чл.59 ЗЗД е недопустим. С влязло в сила решение на Ш. ищецът е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 60 лв. за всяко едно от тях. Приел е, че в хода на бракоразводното дело ищецът е бил длъжен да изчерпи всички възражения относно претенцията на ответницата за заплащане на издръжка в полза на децата, вкл. и по отношение датата от която тази издръжка се дължи.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частният жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че по въпроса за правата на родител, който се грижи за децата си, при постановено решение, с което е осъден да заплаща издръжка е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният въпрос не обуславя допустимостта на касационно обжалване в посочената от жалбоподателя хипотеза. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. В конкретния случай от данните по делото е установено, че с влязло в сила решение по бракоразводното дело жалбоподателят е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка за всяко едно от тях по 60 лв. Сумата 3 151.72 лв. е издръжката, която той е изплатил за периода 30.08.2006 г. до 1.08.2008 г. Твърденията в исковата молба са, че за този период не дължи издръжка ,тъй като децата живеели при него. С решение от 1.06.2007 г. по гр.д. № 331/2007 г. на Ш. ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка от по 60 лв. за всяко едно от децата. Решението е влязло в сила на 25.06.2008 г. и въз основа на него на ответницата, като майка и законна представителка на двете непълнолетни деца е издаден изпълнителен лист за дължимата от ищеца издръжка.
Въз основа на това въззивният съд е направил своя извод, че предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е недопустим, тъй като в бракоразводното дело жалбоподателят е следвало да изчерпи своите възражения относно претенцията на ответницата за присъждане на издръжка, включително и за началния момент от който тя се дължи. С оглед твърденията на ищеца, че децата са живяли при него до 6.08.2008 г. когато са били предадени на майка им-ответницата съдът е направил законосъобразният извод, че в бракоразводното дело е следвало да заяви своите възражения за началния момент от който дължи присъдената издръжка. По въпроса от кога се дължи издръжката, когато детето живее при другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права е дадено разрешение в ППВС № 5 от 16.11.1970 г. , т.17, а именно, че когато детето живее при другия родител началният момент на присъдената издръжка е привеждане в изпълнение на решението за родителските права. В производството по брачното дело, в което е решен въпроса упражняването на родителските права и издръжката която се дължи от ищеца, последният е следвало да изчерпи всички възражения във връзка с началния момент от който дължи издръжка на децата.
С оглед изложеното не е налице соченото от частният жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 194 от 24.03.2010 г. по ч.гр.д. № 147/2010 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: