О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 09 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №966 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. Д. М., З. Д. М. и Е. З. Н., чрез процесуален представител адв.С., срещу определение от 07.05.2013г. по ч.в.гр.д.№15930/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.09.2012г. по гр.д.№41519/2012г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на И. Д. М. З. Д. М. и Е. З. Н. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ като предявен след изтичане на срока по §22 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр.13 от 2007г./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Освен това не е налице и соченото от частния жалбоподател правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора конкретния въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се от осъвременяване. Също така не е обосновал твърдението си, че са разрешени въпроси от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на §22 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр.13 от 2007г./, с която възможността да се предяви установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ беше ограничена с краен срок до 13.05.2007 г., не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й е създадена ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че срокът е преклузивен и след изтичането му не е налице възможност за образуване на дело по иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.05.2013г. по ч.в.гр.д.№15930/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: