ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390
гр. София, 10.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1802 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Л. П. срещу решение № І* от 25.05.2009 г. по гр. д. № 118/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Л. Б. П. и Ч. Б. Г. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № V* от 11.07.2008 г. по гр. д. № 1339/07 г. Районен съд гр. Б. е намалил извършените с нот. акт № 33 от 12.11.2004 г. дарения на имоти изцяло, като е възстановил запазената част на Л. П. и Ч. Г. Намалил е извършените с нот. акт № 152 от 29.10.2004 г. дарения на имоти изцяло, като е възстановил запазената част на Л. П. и Ч. Г. Намалил е извършените с нот. акт № 92 от 15.10.2004 г. дарения с 40.72 % ид. ч., като е възстановил запазената част на Л. П. и Ч. Г. в размер на 20.36 % ид. ч. за всеки един от тях. С решение № V* от 04.12.2008 г. съдът е допълнил първото решение, като е индивидуализирал имотите визирани в диспозитива.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила обжалваното решение № VІІІ-1722 от 04.12.2008 г. по гр. д. № 1339/07 г. на Районен съд гр. Б.. П. е, че се касае за допусната явна фактическа грешка, а не за допълване на решението. Посочил е, че липсата на мотиви досежно възстановяване на имот по т. 4 не може да бъде основание за отменяване поради противоречие със съдопроизводствените правила, тъй като основното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователно било и твърдението, че съдът е добавил имот в диспозитива на допълнителното решение. Имало противоречие в мотивите на основното решение на първоинстанционния съд, но те не се ползували със сила на пресъдено нещо.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Представянето на решения по спорове от същия характер, но без да могат да бъдат свързани с конкретен правен въпрос, не са достатъчни за да се обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 250 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 25.05.2009 г. по гр. д. № 118/09 г. на Окръжен съд гр. Б..
ОСЪЖДА Я. Л. П. да заплати на Л. Б. П. и Ч. Б. Г. 250 лв. разноски.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: