2
определение по ч.гр.д.№ 343 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София12.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 343 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Н. А. и Е. К. А. срещу определение № 682 от 26.04.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д.№ 529 от 2012 г., с което по същество е потвърдено определение № 427 от 03.02.2012 г. по гр.д.№ 1468 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд за оставяне без уважение на молбата на А. за освобождаването им от държавна такса за въззивно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
В писмен отговор от 25.06.2012 г. ответниците по частната жалба А. В. А. и Д. С. Атанасова оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на 10.05.2012 г., а частната жалба е подадена на 17.05.2012 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това и съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая касационното обжалване не следва да се допуска поради следното: На първо място, в частната жалба и в приложението към нея жалбоподателите не са посочили конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, което съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС е абсолютно основание за недопускане на касационното обжалване. На второ място, липсва противоречие между обжалваното определение и посочената от жалбоподателите съдебна практика: В представените към частната жалба определение № 567 от 29.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 547 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 22 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и определение № 276 от 21.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 298 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че при решаване на въпроса затова следва ли страна по гражданско дело да бъде освободена от държавна такса съдът следва да преценява съвкупно всички посочени в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства /доходите на лицето и неговото семейство, имущественото и здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства/. Същото е прието и в обжалваното определение- с това определение съдът е взел решение относно това дали жалбоподателите е следвало да бъдат освободени от внасяне на държавна такса, след като е разгледал и обсъдил събраните по делото доказателства, удостоверяващи всяко едно от посочените в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 682 от 26.04.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д.№ 529 от 2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.