O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 13.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6425 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 4798 /28.06.2013 година на С. Г. Б. и С. М. Б. , и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. С. Б.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 248 от 23.05.2013 година по гр. възз. д. Nо 291/2013 на ОС-Пазарджик.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция Nо 98 от 18.02.2012 година постановено по гр.д. Nо 390/ 2012 год. на РС- Пазарджик по чл. 344 ал.1 ГПК , в частта ,с която е отхвърлен иска за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 55155.504.542 по действащата КККР на [населено място] с площ от 414 кв. м..
За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че поземления имот с идентификатор 55155.504.542 по действащата КККР на [населено място] с площ от 414 кв. м., образуван по силата на Заповед Nо КД-14-13-21/ 25.01.2012 година за одобрено изменение на КК , като са обединени в един имот , ПИ с идентификатор 55155.504.120 с площ ОТ 162 кв.м. и ПИ с идентификатор 55155.504.121 по действащата КК на [населено място] с площ от 251 кв. м.., съставлява обща част по отношение на изградените в режим на хоризонтална и вертикална етажна собственост, а доколкото правата в тази обща част за различни, то тяхното установяване е предмет на друго – административно производство.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон , тъй като делбата на самостоятелен обект следва да се допусне с съответни части от терена, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допускане касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се поддържа с довод, че основният по делото въпроса : допустима ли е делба на ПИ , който при завеждане на иска е бил разделен на два съсобствени имота, в единия от които има сграда- индивидуална собственост само на един от съделителите, а в другия попада сградата в режим на етажна собственост, когато в хода на производството тези два имота са обединени в един ?, е разрешен в противоречие с Решение Nо 227 от 16.05.2011 год. по гр.д. Nо 316/2010 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 504 от 24.09.1996 год. по гр.д. Nо 376/96 ВС-I г.о.,с които е приета теза , че ако при образуването на нов парцел от два стари парцела, построените сгради попадат само в единия, то делбата му е допустима”.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса когато се допуска до делба обекти от сграда в режим на етажна собственост, допуска ли се до делба и частта от терена , съответстваща на този обект, като защитата се позовава и на разясненията по т. 1 на ПП ВС 2-82 , Решение Nо 309 от 18.11.2011 год. по гр.д. Nо 215/2011 год. на ВКС-II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касация Р. Г. и К. Г..
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия в правомощията по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и предвид на характера на спора- за съдебна делба в първа фаза , същата е процесуално допустима.
След преценка на наведените основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира , че не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за успешна селекция и допускане на касационната жалба до разглеждане в открито съдебно заседание , законодателят е поставил няколко изисквания: 1./ конкретно и точно формулиран правен материално-правен или процесуално – правен въпрос / чл. 280 ал.1 ГПК/, разрешен по делото, част от предмета на спора и обусловил крайния правен извод на съда и посочване дали именно този въпрос е 2./ разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика/ т.1./ , или се разрешава противоречиво от съдилищата/ т.2./, установено с прилагане на влезли в сила решения на съдилищата дали различно разрешение на един и същ правен проблем или се касае до приложена правна норма / т.3./ , за приложението на която няма съдебна практика , или има такава , която следва да бъде преодоляна предвид на променени условия с което произнасяне на ВКС би се внесла яснота за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на конкретния правния институт, респ. правна норма.
Изведеният по делото правен проблем за допустимостта на съдебна делба на ПИ , който при завеждане на иска е бил разделен на два съсобствени имота, в единия от които има сграда- индивидуална собственост само на един от съделителите, а в другия попада сградата в режим на етажна собственост, когато в хода на производството тези два имота са обединени в един , не може да се приеме , че е произнесен в смисъла на разрешен , в противоречие с Решение Nо 227 от 16.05.2011 год. по гр.д. Nо 316/2010 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 504 от 24.09.1996 год. по гр.д. Nо 376/96 ВС-I г.о., с които е приета теза , че ако при образуването на нов парцел от два стари парцела, построените сгради попадат само в единия, то делбата му е допустима , тъй като се касае не до тълкуване на закона , а до тълкуване на факти.
При данните по настоящото делото е съобразено , че т.н. „два съсобствени имота” в регулационен аспект още при закупуване на имота от общия наследодател са съставлявали един имот с пл. Nо 2769 с площ от 430 кв.м. и построена двуетажна сграда. Извършените разпоредителни сделки от общите праводатели – А. и. М.-поч.1988 г. и Т. М. –поч. 1996 г. , през 1985 година в полза на внуците също са извършени при съществуването по г.т. на регулационен режим на имот пл.Nо 2769. От фактическа страна , този имот никога не е бил разделян на два имота , с различни пл. Nо , тъй като дадените номера са свързани с номерация по кадастъра / заснемане извършено след 1992 година на база на сключения писмен Договор за реално ползване на съсобствен недвижим имот , но като териториална единица имотът е останал единен парцел, в последствие обединил отразените в новата КК на града имоти съответно ПИ с идентификатор 55155.504.120 с площ от 162 кв.м. и ПИ с идентификатор 55155.504.121 по действащата КК на [населено място] с площ от 251 кв. м..
Поставеният като обуславящ изхода на спора въпрос когато се допуска до делба обекти от сграда в режим на етажна собственост, допуска ли се до делба и частта от терена , съответстваща на този обект, също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението , с което не се допуска делба на поземления имот, в който има изградени обекти в режим на вертикална и хоризонтална етажна собственост и част от тези обекти са индивидуална собственост на съсобствениците в терена, тъй като не може да се констатира противоречие с цитираните съдебни решения. Когато един обект/ сграда/ съставлява етажна собственост , законодателят сочи като принадлежност към всеки индивидуален обект на правото на собственост/ жилище, ателие/ съответните идеални части от общите части на сградата и терена респ. правото на строеж върху конкретния терен – чл. 38 ЗС.За определяне на тези части е установен специален ред- чл. 40 ЗС. Когато е допусната делба на обект в режим на етажна собственост , то принадлежността винаги следва обекта, но може като стойностен израз да бъде определена, ако до този момент това не е сторено, то следва да се определи в самостоятелното производство, след като се ликвидира спорната съсобственост на някой от обектите в етажната собственост т.е. хипотезата на настоящия случай. Отново се касае до поставен фактически а не правен проблем и разликата с цитираните съдебни решение е във подведените под правната норма факти, а не самото тълкуване на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 4798 /28.06.2013 година на С. Г. Б. и С. М. Б. , и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. С. Б.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 248 от 23.05.2013 година по гр. възз. д. Nо 291/2013 на ОС-Пазарджик, в частта , с която не е допусната съдебна делба на поземления имот с идентификатор 55155.504.542 по действащата КККР на [населено място] с площ от 414 кв. м.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :