О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 13.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 422/2019г.
Подадена е молба от „М. К.” АГ, Швейцария за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 211 от 25.03.2019 г. в частта относно разноските, като в полза на търговското дружество бъде присъдено адвокатско възнаграждение за частното производство пред ВКС в размер на сумата 1 500 евро.
Ответниците по молбата – „Национална електрическа компания” ЕАД и „Т. Р.” ЕАД – оспорват същата като неоснователна поради недължимост, евентуално поради прекомерност на претендираната сума по съображения, изложени в писмени отговори съответно от 16.05.2019 г. и 21.05.2019 г.
Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.
Ответникът по частната жалба „М. К.” АГ, Швейцария е направил своевременно искане за присъждане на разноски, което се съдържа в депозирания от същия отговор от 07.02.2019 г. Поради това и с оглед изхода на делото, както и предвид обстоятелството, че процесуалното представителство на ответното дружество е осъществявано от адвокат, молбата за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена.
Неоснователен е доводът на ответника „Т. Р.” ЕАД, че постановеното от ВКС определение № 211 от 25.03.2019 г. не слага край на производството по делото и поради това не подлежи на изменение в частта за разноските. Доколкото с този акт е потвърдено определението на въззивния съд за прекратяване на производството пред него по подадената от „Т. Р.” ЕАД въззивна жалба, то актът е такъв, с който се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и затова същият следва да съдържа произнасяне и по дължимостта на разноските.
Основателно е обаче заявеното от ответниците по молбата възражение за прекомерност на заплатеното от „М. К.” АГ, Швейцария адвокатско възнаграждение. С оглед обема на правната помощ, осъществена от процесуалния представител на дружеството – депозиране само на отговор на частната жалба (без провеждане и явяване в открито съдебно заседание) и предвид обстоятелството, че доводите в отговора са същите, каквито вече са заявени от страната в хода на производството (още пред първата инстанция е обоснована тезата, че „М. К.” АГ действа в качеството му на процесуален субституент на „Т. Р.” ЕАД, а в отговора на въззивната жалба на „Т. Р.” ЕАД е аргументирано подробно възражението за недопустимостта й поради просрочие), настоящият състав счита, че дължимото на „М. К.” АГ адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната жалба следва да възлиза на сумата 300 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА „Т. Р.” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Т.-Изток” № 1, да заплати на „М. К.” АГ, Швейцария направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 300 (триста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М. К.” АГ, Швейцария за присъждане на разноски за разликата над 300 лв. до 1500 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: