О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 343 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Г. Д. от [населено място] против определение на Софийски окръжен съд от 06.01.2015 год., по гр.д.№ 862/2014 год., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство във въззивното производство по настоящето дело, образувано по подадена от същия въззивна жалба срещу решение № 121 от 15.09.2014 год., по гр.д.№ 693/2013 год. на Самоковския районен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, поради което се иска отмяната му.
Основно частният жалбоподател възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че извършеното самостоятелно упълномощаване на адв. Г. В.- САК, като негов процесуален представител по делото, изключва необходимостта от предоставяне на правна помощ, изтъквайки настъпило оттегляне на пълномощията от последния, именно поради невъзможност да продължи сам да осигурява защитата си по делото в следващите съдебни инстанции.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е отказано на И. Г. Д. от [населено място] предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство във въззивното производство по в.гр.д.№ 862 /2014 год. на Софийски окръжен съд, образувано по подадена от същия въззивна жалба срещу решение № 121 от 15.09.2014 год., по гр. д. № 693/2013 год. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен иска му по чл.240, ал.1 ЗЗД срещу Л. Д. А. за заплащане на сумите: 5 000 лева – невърнат заем, по договор за заем от 15.11.2008 год. и 3000 лв.- невърнат заем, получен на същата дата. Позовавайки се на чл.23, ал.3 ЗПП въззивният съд е изложил съображения, че по граждански дела, правна помощ се предоставя, когато от доказателствата по делото се установи, че страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, но желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват такъв. В случая, независимо от декларираното от Д. недобро материално състояние, същият е упълномощил адвокат по делото, в лицето на адв. Г.В.- САК, който го е представлявал в първоинстанционното производство пред Самоковския районен съд и като негов процесуален представител е депозирал и въззивната жалба, въз основа на която е образувано въззивното производство пред СОС. Обстоятелството, че според приложения договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Г.В.- САК, молителят Д. реално е заплатил адвокатско възнаграждение размер на сумата 700 лв., като учредената представителна власт е до приключване на делото във всички инстанции, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва да са налице предпоставките на чл.23, ал.2 ЗПП за предоставяне на правна помощ на същия. Допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неоснователност на молбата, според Софийски окръжен съд, е и липсата на доказателства за надлежно заявен от молителя, като страна в процеса, отказ или оттегляне на даденото пълномощно на адв.В.-САК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е допустимо при наличие на предпоставките на чл.23, ал.3 ЗПП, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ , бр.28/2013 год. – когато страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и на чл. 24, ал.1, т.1 ЗПП – когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла за страната. В случая, както правилно е счел въззивния съд, тези предпоставки на закона не са доказани. Освен, че молителят е представил непълна декларация за материално и гражданско състояние, доколкото в раздел V от същата не фигурира конкретна сума, получавана от него като трудово възнаграждение, а доказателства за здравословното му състояние, извън посочената „язва” отсъстват, то самото наличие на сключен договор за правна защита и съдействие с адв.Г.В. – САК, за всички съдебни инстанции, изключва интересът на правосъдието да изисква предоставяне и на правна помощ – арг. от чл.24, ал.1, т.1 ЗПП. Следва да бъде споделен и допълнителния аргумент на въззивния съд – липсата на заявено от молителя по реда на чл.35 ГПК оттегляне на пълномощията от адв. Г.В., като негов процесуален представител по делото, вкл. за инстанцията, за която правната помощ се иска.
Що се касае до начина, по който довереникът, според твърденията на страната, е изпълнявал задълженията си, произтичащи от сключения помежду им договор за правна защита и съдействие, то в ЗА законодателят е предвидил специален ред за защита на страната в сочената хипотеза, който не е този по чл.23, ал.3 ЗПП – чрез предоставяне на правна помощ.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски окръжен съд от 06.01. 2015 год., по гр.д.№ 862/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: