О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр.София, 15.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 396 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. И. срещу определение № 905 от 18.03.2009 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 273 от 2009 г., с което е оставено в сила определение № 1* от 03.11.2008 г. на Варненския районен съд, VIII състав за прекратяване на гр.д. № 8* от 2008 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросът, който според жалбоподателката е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е за правния интерес на страните в изпълнителното производство да предявят иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.270 от ГПК за установяване на нищожност на протокол на съдебния изпълнител. Този протокол бил официален свидетелстващ документ, който имал обвързваща доказателствена сила и всяко лице, което е засегнато от този протокол, имало правен интерес да установи неговата нищожност. Освен това, жалбоподателката сочи, че съгласно правната теория при иск с такова правно основание поначало не било нужно да се доказва правен интерес, с което съдът не се съобразил при постановяване на определението си за прекратяване на делото. Единственият начин за прогласяване нищожността на този протокол бил съдебният ред. Освен това, съдът неправилно е приел, че е предявен иск за неистинност на документ, вместо предявения иск за нищожност на протокола, което било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Неправилно съдът бил приел и че е налице процесуална пречка за завеждане на това дело, тъй като отразеното в процесния протокол на съдебния изпълнител действие не било предмет на обжалване по в.гр.д. № 1* от 2004 г. на Варненския окръжен съд- в решението от 28.10.2004 г. по това дело било отразено, че съдът се произнася по законосъобразността на действие на съдебния изпълнител, извършено на 28.05.2004 г.
Ответникът по частната жалба Б. с. т.-София оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Ответниците по жалбата Л. Х. М., А. Т. М. и Н. Г. Й. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и преди изтичане на посочения в чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване /съобщението за обжалваното определение е получено от Д. И. на 07.04.2009 г., а частната жалба е подадена на 14.04.2009 г./ и срещу определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото.
За да е допустимо касационното обжалване на този съдебен акт обаче, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК следва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 т ГПК. Жалбоподателката се е позовала на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и процесуалноправният въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото според нея е наличието на правен интерес за всяко засегнато от принудителното изпълнение лице да установи нищожността на протокола на съдебния изпълнител. Предпоставката за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК означава, че приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, е била неясна и непълна, поради което се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, или съществува съдебна практика, която следва да се промени. В случая, за да прекратят производството, съдилищата са приели, че жалбоподателката няма правен интерес от предявения установителен иск. Наистина, дори и пред настоящата инстанция, жалбоподателката старателно избягва да формулира своя конкретен правен интерес от предявения иск. Може само да се предполага, че се касае за нейно право, засегнато от принудителното изпълнение, по повод на което е съставен нищожният според нея протокол. Нормите на чл.97 от ГПК/отм./, на които се е позовал въззивният съд, за да постанови обжалваното определение, предвиждат наличие на правен интерес като процесуална предпоставка за допустимост както на установителен иск за нищожност на документ, така и на установителния иск за неистинност на документ. Правният интерес предполага наличие на конкретно гражданско право, принадлежащо на ищеца, което по някакъв начин се засяга от повдигнатия правен спор. Тези норми на чл.97 от ГПК/отм./ са напълно ясни, необходимостта от конкретен, а не абстрактен правен интерес от предявения установителен иск е призната в правната теория и е налице безпротиворечива съдебна практика в този смисъл /например определение № 123 от 2006 г. на І ТО на ВКС/, която няма нужда да бъде променяна с оглед развитието на правото. Следователно основанието за допустимост на частната касационна жалба, посочено от жалбоподателката, не е налице, поради което тя не следва да бъде допусната до разглеждане. Останалите доводи на жалбоподателката касаят въпроси, свързани с неправилността на обжалваното определение, а не с допустимостта на касационното обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 905 от 18.03.2009 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 273 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.