Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
гр.София, 16.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2525/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 37 от 30.07.2008 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 130 от 29.04.2008 год. по в.гр.дело № 137/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-в състав, с което е оставено в сила решението от 26.10.2007 год. по гр.дело № 26748/2006 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав за отхвърляне на предявения от П. Г. Д. и В. Г. Д. срещу В. Г. Р. и Д. Д. Р. иск по чл.209, ал.3 ГПК/отм./. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на материалния закон, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касация В. Г. Р. и Д. Д. Р. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на решение № 851 от 30.12.2005 год. по гр.дело № 1082/2004 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. Районният съд приел, че твърденията на ищците/сега касатори/ за произнасяне на касационната инстанция по влязло в сила като необжалваемо решение на апелативния съд евентуално сочат на недопустимост, но не и на нищожност на съдебния акт.
Градският съд оставил решението в сила, като на свой ред приел, че не са налице сочените от ищците/касатори/ основания за нищожност на атакуваното по реда на чл.209, ал.3 ГПК/отм./ решение.
По делото е безспорно установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт № 1* т.LLLХХХІV, нот.дело № 36153/1997 год. на 17.11.1997 год. В. Г. Р. и нейния съпруг Д продали на П. Г. Д. апартамент № 6 в обема на подпокривното пространство на сградата в дворно място в гр. С., ул.”Б” № 54, съставляващо парцел **** в кв.375 по плана на града в м.”Б”. Съгласно т.ІІІ от договора, продавачите са се задължили да отстранят за своя сметка конструктивни недостатъци или течове по имота, появили се до една година от сключването на договора.
С решение от 10.04.2003 год. по гр.дело № 307/1999 год. Софийският градски съд, І отделение, девети състав уважил иска на купувача П. Г. Д. и В. Г. Д., като на основание чл.80 във връзка с чл.79 ЗЗД осъдил продавачите/сега ответници/ да им заплатят сумата 18 161,47 лева-обезщетение за ремонтна дейност на жилището, свързана с отстраняване на конструктивни недостатъци, довели до течове и поражения. Претенцията, основана на т.ІІІ от договора от 17.11.1997 год. е била отхвърлена за разликата над 18 161,47 лева до пълния предявен размер от 20 801,26 лева.
С решение от 18.05.2004 год. по гр.дело № 1945/2004 год. Софийският апелативен съд, гр.отделение, втори състав отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважил изцяло иска, който квалифицирал по чл.195, ал.1 във връзка с чл.193, ал.1 ЗЗД, а в осъдителната част решението било оставено в сила.
С решение № 851 от 30.12.2005 год. по гр.дело № 1082/2004 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. отменил въззивното решение изцяло и отхвърлил предявения иск.
С решение № 254 от 20.10.2006 год. по гр.дело № 360/2006 год. Върховният касационен съд, 5-членен състав оставил без уважение молбата на П. Г. Д. и В. Г. Д. за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ на влязлото в сила касационно решение. Молбата за отмяна е била основана на договор за учредяване на гражданско дружество от 07.11.1997 год., по който П. Г. Д., В. Г. Д., Г. К. Г. и М. В. Г. поели взаимно задължение да обединят усилията си в гражданско дружество с цел управление на недвижими имоти, както и на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.10.1997 год., с който С. Г. Д. се задължава да прехвърли на П. Г. Д. собствеността върху апартамент № 19 в гр. С., ж.к.”Л”, бл.301, вх. Б, ет.4.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Претенцията за прогласяване за нищожно касационното решение № 851 от 30.12.2005 год. по гр.дело № 1082/2004 год. на ВКС, ІІ г.о. черпи основанието си от чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./-в редакцията м след изменението и допълнението на закона /ДВ, бр.105 от 08.11.2002 год./, с което беше установено ново изключение от общото правило на чл.218а, б.”б” ГПК/отм./, съгласно което не подлежат на касационно обжалване и въззивните решения на апелативните съдилища по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лева. Твърди се, че покупко-продажбата, предмет на нотариалния акт от 17.11.1997 год. по нотариално дело № 36153/1997 год. е търговска сделка, тъй като продавачите, видно от документите, описани в акта, били придобили недвижимия имот с нотариален акт № 169/1996 год., построили сграда и продавали построени обекти, което било видно от представените справки за тежести и разпечатки към тях от Агенцията по вписванията-София. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че за продажбата от 17.11.1997 год. намира приложение чл.318, ал.1 ТЗ, сделката е търговска и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а освен това, касационното решение било произнесено от ненадлежен състав извън границите на правораздавателната власт, предоставена на Върховния касационен съд.
Въззивното решение е постановено в съответствие с чл.209, ал.2 ГПК/отм./. Разпоредбата не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно решение. Независимо от това, съдебната практика е утвърдила съдържанието на това понятие. На първо място, нищожно е решението, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав. Нищожно е и съдебното решение, ако в съдебния състав е участвало лице, което не е било избрано от Висшия съдебен съвет /срвн. решение № 1* от 16.11.2001 год. по гр.дело № 61/2001 год. на ВКС, ІV г.о./. Нищожно би било и решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт /напр. когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско/, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат.
Едно от изискванията за валидност на решението е то да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, поради което нищожно ще е решението, постановено срещу лица, неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища, извън изключенията по чл.8 ГПК/отм./, респ.чл.18 ГПК.
За разлика от случаите на решения, постановени извън пределите на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, при които липсва лична или териториална компетентност, и които са нищожни, при отклонение от параметрите на диспозитивното начало, решенията са процесуално недопустими. В дейността на въззивните съдилища, както и на Върховния касационен съд са възможни пороци, дължащи се на липсата или ненадлежното упражняване на правото на въззивно, респ. касационно обжалване. Като процесуално право, сходно с правото на иск, правото на въззивно, респ. касационно обжалване е свързано с допустимостта на самото въззивно или касационно производство. Първоначалната или последваща липса на право на обжалване, настъпила и в резултат на отказ от обжалване или оттегляне на жалбата съставлява пречка за разглеждане на жалбата по същество. Решението на въззивната, респ. касационната инстанция в такива случаи би било недопустимо.
Недопустимо ще е и решението на касационната инстанция, с което в нарушение на чл.206, ал.2 ГПК/отм./ е излязла извън пределите на жалбата или се е произнесла по тази част от въззивното решение, срещу което жалба не е била подадена или когато е решила делото по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима като просрочена /срвн. решение № 56 от 03.02.1995 год. по гр.дело № 708/1994 год. на ВС, 5-членен състав/. Застъпеното с решение № 493 от 13.05.1991 год. по гр.дело № 280/1991 год. на ВС, І г.о. становище, че е нищожно второинстанционното решение, с което е било отменено необжалвано решение или е било отменено решение в необжалваната част, при отсъствие на условията на чл.206, ал.2 ГПК/отм./, е изолирано и не се възприема от последващата практика, както на Върховния съд, така и на Върховния касационен съд. Правото на иск и правото на обжалване са процесуални категории от един и същи ранг, поради което порокът на съдебния акт, постановен при липсата им би следвало да бъде еднакъв. Когато право на иск не съществува, постановеното решение е процесуално недопустимо. Такава е последицата и когато съдебният акт бъде постановен, ако не е съществувало и право на обжалване. Опасността да остане в сила решение, постановено въпреки липсата на право на иск, не е по-малка от тази да породи последици решение на касационната инстанция, ако право на жалба не е съществувало или не е било надлежно упражнено.
С оглед на изложеното, въззивният съд законосъобразно е приел, че произнасянето по жалба срещу влязло в сила решение или срещу решение, което не подлежи на обжалване, не води до нищожност, а до недопустимост на решението на по-горната инстанция. Предвид на това, безпредметно е било обсъждането на въпроса дали атакуваното с иска по чл.209, ал.3 ГПК/отм./ решение е постановено по търговско дело или не. Все пак, правилно е било съобразено, че от съдържанието на самия договор за продажба от 17.11.1997 год. не би могло да се направи извод, че сделката е търговска по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 ТЗ, доколкото поделото няма доказателства, че в производството, по което е постановено атакуваното касационно решение, ищците/сега касатори/ са доказали, че договорът е бил сключен от една от страните с цел продажба.
В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и като законосъобразно и правилно постановен съдебен акт следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 от 29.04.2008 год. по гр.дело № 137/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: