3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 16.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №803/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Г., в качеството й на синдик на М. „ Е”, АД, [населено място] /н/ срещу решение №2122 от 10.11.2016г. по гр.д.2342/14г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – М. Б. Македонска от [населено място], чрез пълномощника си – адв. Я. Текемски е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.`1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима .
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, касаторът, е посочил като основание за допускане на касационно обжалване – „чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК”. Поставени са следните въпроси, преценени от касатора като процесуалноправни : „Длъжен ли е решаващият съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и ако не кредитира някои от тях, да изложи съображения защо не ги кредитира.” 2/”Длъжен ли е решаващият съд, при формиране на своите правни изводи, да обсъди всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, взети и в контекста на търсената защита и исканията и твърденията на страните” , 3 /” Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза, без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.157,ал.3ГПК /отм./ и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение , да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата”, 4/”Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение.„ и 5/ „ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. Страната е развила оплакване относно това, че съдът въпреки изслушаните две заключения пред първостепенния съд и основно и допълнително заключение пред него е обсъдил само допълнителното заключение и е кредитирал него без да обсъди и останалите представени доказателства относно промяната в предназначението на имота. В заключение лаконично е отбелязано, че постановеното решение било в противоречие с изброени съдебни актове които са приложени. Други доводи не са развити.
Касаторът, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така приетата със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените въпроси, основани на еднозначното оплакване за неправилност на решението развито от касатора след поставянето им, не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този извод се налага и поради това, че те в основното си съдържание се състоят от твърдения на страната, които не се подкрепят фактически. Така например първите два въпроса- с идентично съдържание- не са конкретизирани, дотолкова, доколкото е изложено единствено оплакване, че съдът не бил обсъдил всички заключения, но това твърдение не съответства на решаващите мотиви на състава. Същото е относимо и към останалите въпроси, тъй като съдът не само е обсъдил заключенията, но и изрично е мотивирал защо не възприема дадените пред първостепенния съд експертни мнения. Изложени са и мотиви от състава относно кредитирането на приетото от него експертно заключение. Несъгласието с тези мотиви не обосновава довод по чл.280,ал.1 ГПК, нито прави поставените въпроси релевантни, а само налага извод за това, че същите са основани на твърдения на касатора, а не на приетото от въззивният съд. Дори обаче от тези въпроси да бъде изведен релевантен, то същият отново не обосновава извод за допускане на акта до касационно обжалване. Общо изброените решения, в това число и тълкувателна практика не третират директно поставените от страната въпроси в контекста на нейните твърдения за тяхната относимост към случая, поради това и тези които засягат експертни заключения и тяхното приемане са в съответствие, а не в противоречие с постановеното решение, тъй като както бе изложено съдът е изложил мотиви относно възприемането им. Този извод следва от това, че в цитираната общо практика единственото, относимо към случая изложение е именно във връзка с това, че съдът следва да формира нарочни мотиви по възприемането, респ. невъзприемането на експертизите. Касаторът не е въвел доводи, обосноваващи конкретно противоречие с общо изброената практика, поради което и с оглед вече изложеното, същият не обосновава извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържаното, в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност на акта, нито възпроизвеждането на текста.
Съобразно изложеното от страната по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2122 от 10.11.2016г. по гр.д.2342/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: