О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 16. 08. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4654 /2013 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на А. М. М. срещу определение № 978 от 27.03.2013 г. по в. гр.д. № 426 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е прекратено производството по делото на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК поради неотстраняване на нередовности от въззивния жалбоподател – не заплащане на дължимата за въззивното производство по извършване на съдебна делба държавна такса в пълен размер – сумата 3 265.60 лева, представляваща разликата до 2 % от стойността на дяла на въззивницата А. М. М. съгласно чл.18 вр. чл.8 изр.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК (нататък и ТДТСС).
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, че се дължи минимална държавна такса, както при наличието на неоценяем (нематериален) правен интерес от обжалването, т.к. в случая обжалваният (обжалваемият) интерес не се явява стойността на нейния дял.
Насрещните страни А. Б. С. и Л. А. С. в писмен отговор оспорват частната жалба и искат присъждането на разноски.
Частната жалба е допустима, но е неоснователна по следните съображения :
Производството е за съдебна делба във фаза по извършването. С въззивната си жалба А. М. М. е обжалвала първоинстанционното решение, в частите му, с които а) е извършена делбата на недвижим имот чрез изнасянето му на публична продан, б) е осъдена да заплати на А. Б. С. и Л. А. С. суми по 1 359.50 лева обезщетения за лишаване от ползване на недвижим имот (по искове с правно основание чл.31,ал.2 ЗС) за посочен период от време и по 50 лева разноски, в) е осъдена да заплати държавна такса 4% от стойността на дяла и в размер на 6 631.20 лева. Впоследствие с молба от 07.12.2012 г. тя е заявила, че не поддържа жалбата в частта по претенциите по сметки.. Представила е доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева.
С определение от 11.02.2013 г. (л.19) въззивният съд е указал на А. М. да представи доказателства за платена държавна такса по въззивната и жалба в размер на 3 265.60 лева, остатък от общия размер 3 315.60 лева, представляващи 2 % от стойността на дяла и, дължима съгласно чл.18 вр. чл.8,изр.1-во от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и че при неотстраняване на нередовностите производството ще бъде прекратено.
Указанията са законосъобразни, съответстват на разпоредбата на чл.355 ГПК, вр. чл.8 и чл.18 ТДТСС. Съгласно чл.355 ГПК Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Това означава, че в делбеното производство съдът определя размера на дължимите от всеки съделител държавни такси при извършване на делбата (във втората фаза на делбеното производство) върху стойността на дяла му. При обжалване на съдебното решение по извършване на делба се дължи държавна такса в размер на 1 /2 от държавната такса, дължима за извършване на делбата. Следва да се допълни, че указания, каквито е дал въззивният съд, са дадени преди това и от първоинстанционния съд при администриране на въззивната жалба, но А. М. не ги е изпълнила.
Указанията на въззивния съд са съобщени на А. М. М. чрез процесуалния и представител на 21.02.2013 г. (л.21). А. М. не ги е изпълнила, а ги е оспорила с молба от 28.02.2013 г., като е заявила, че обжалваният (обжалваемият) интерес е неоценяем, както е направила и пред първоинстанционния съд преди това.
С разпореждане от 01..03.2013 г. (л.22) въззивният съд е дал на А. М. нова последна възможност да изпълни указанията и отстрани нередовностите.
Указанията на въззивния съд са съобщени на А. М. чрез процесуалния и представител на 12.03.2013 г. (л.24). Срокът за отстраняването на нередовностите е изтекъл в края на деня 19.03.2013 г., вторник, присъствен ден. А. М. не ги е изпълнила. Въззивният съд е постановил обжалваното определение на 27.03.2013 г.
Неотстраняването на нередовностите от А. М. в определения от закона срок осъществява основанието по чл.262,ал.2,т.2 ГПК за връщане от въззивния съд на касационната жалба на А. М.. Като е постановил обжалваното определение, въззивният съд е упражнил правомощията си по закон.
От изложеното следва извод, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство А. М. няма право на разноски, а искането на насрещните страни А. С. и Л. С. за присъждане на разноски е основателно за сумата 200 лева, чието заплащане е доказано с представена от тях разписка.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 978 от 27.03.2013 г. по в. гр.д. № 426 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Осъжда А. М. М. да заплати на А. Б. С. и Л. А. С. сумата 200 (двеста) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.