О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София,18.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1006 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. К. и Д. Д. , граждани на О. и С. И., чрез адвокат В. Д., с вх.№ 7035 от 07.09.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №1402 от 28.07.2011 год. по гр.д.№1103/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, с което е потвърдено решение от 30.07.2010 год. по гр.д.№2575/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І Г.О., 8 състав с което е отхвърлен предявеният от касторите срещу „М. , [населено място] иск с правно основание с чл.55 ал.1,предл. 3, във вр. с чл. чл.87, ал.2 ЗЗД за връщане на изплатената от касаторите-ищци на отпаднало основание продажна цена за сума от 63 226.31 лв./левовата равностойност на 31 391 евро/ в изпълнение на сключения между страните на 19.01.2007 год. предварителен договор за строителство и продажба, по силата на който ответникът М.. се е задължил да прехвърли на касаторите- купувачи собствеността върху апартамента, предмет на предварителния договор, а те да заплатят цената му. Касаторите са подържали, че ответното дружество-продавач не е изпълнило задълженията си по чл.4.2 във вр. с чл.4.1. б.”б” от предварителния договор, тъй като на 08.11.2007 год., без изричното тяхно съгласие, е ипотекирало имота, предмет на предварителния договор, поради което с отправената от тях нотариална покана от 09.10.2008 год. са развалили предварителния договор и за дружеството е възникнало задължението да върне получената без основание продажна цена по договора. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че учредената от ответното дружество договорна ипотека, без съгласието на ищците, не е основание за упражняване на потестативното право по чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на предварителния договор. Не е налице условието за упражняването му, съдържащо се в чл.4.2 във вр. с чл.4.1,б.”б” ГПК., тъй като със сключената от продавача договорната ипотека върху имота не се доказва увреждане интересите на купувача. Първоинстанционният съд е приел, че сключената ипотека преди настъпване падежа за сключване на окончателния договор, без съгласието на бъдещия купувач, създава само условна заплаха за увреждане на интересите му.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовават се на допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- на чл.9, чл.20, чл.20а и чл.87 ЗЗД, на чл.235, ал.2 ГПК. Считат, че въззивният съд привратно е тълкувал безспорните факти, като по този начин е заместил действителната воля на страните, обективирана в договора, със своята. Подържаното от тях основание за достъп до касация следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят следните правни въпроси, за които твърдят, че са от значение за изхода на делото:”1.Учредената договора ипотека от ответника по касационната жалба представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във вр. с чл.4.1. от процесния договор? 2/ Има ли правно валидно значение фактът, дали към момента на осъществяване на сделката/учредяването на ипотеката/ същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или пък създава една потенциална заплаха за неговата правна сфера в бъдеще? 3/ Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства от страна на касатора за наличие на реално увреждане на неговите интереси, както и отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от страна на продавача, основани на нотариално прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода, договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба/нарушението на чл.4.2 от договора/ не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача-касатор;4/ Допустимо ли е решаващият състав при тълкуване на процесния договор на основание чл.20 ЗЗД да подмени волята , обективирана в същия, със своята, като по този начин стигне до изменение на договора?”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните от касаторите правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото тяхната значимост не засяга правните изводи на съда по приложение на закона, а се отнася до тълкуването на действителната воля на страните по договора. Чрез тях се цели ВКС да изтълкува разпоредбите на чл.4.2 във вр. с чл.4.1, б.”б” от предварителния договор по начин различен от тълкуването, направено от решаващия съд, при това в целената от касаторите насока. За да се разкрие действителната волята на страните по договора, както и да се провери дали съдът правилно я е тълкувал, се налага обсъждане на доказателства, които са извън договора, поради което тълкуването се извършва не само въз основа на писмения текст на договора, но и след преценка на доказателствата, относими към него. Събирането на доказателства и установяването на конкретната фактическа обстановка е в изключителните правомощия на въззивния съд, който разрешава спора по същество. В компетентността на касационната инстанция е да се произнесе по правилността на приложението на закона към така установената от въззивния съд фактическа обстановка, а не да установява нова, различна от приетата от решаващата инстанция по същество. Повечето от поставените въпроси целят да обосноват твърдените от касаторите нарушения на материалния и процесулен закон, които представляват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и същевременно и основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Така въпрос №3 съдържа питане за нуждата от събиране на доказателства за установяване увреждането интересите на касаторите, а въпрос №4- за допустимостта да се подмени волята на страните. Евентуалната подмяна на действителната воля на страните би представлявало нарушение на чл.20 ЗЗД, което нарушение би могло да се обсъжда само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и във фазата по чл.288 ГПК. При това разкриването на действителната воля на страните по договора е изследвана от възивния съд към правнорелевантния падеж на задължението на продавача за предаване на имота с окончателния договор, поради което хипотетичните питания на касаторите за увреждащото действие на ипотеката към други моменти, не са от значение за правните изводи на съда.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Представеното определение по чл.288 ГПК не доказва противоречива съдебна практика, както и отменителното решение, постановено в производството за преглед по реда на надзора. Единствено решение №81 от 07.07.2009 год. по т.д.№761/2008 год. на І Т.О. представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010-ОСГКТК, но между него и обжалваното въззивно решение липсва обективна идентичност. С него е прието, че въззивният съд не е се е съобразил с изявената воля на страните за началния момент на вземанията, произтичащи от прекратен договор за наем, а с предполагаема така, но установяването на действителната воля на страните е въпрос на конкертно доказване, съобразно конкретната обстановка, поради което липсва твърдяното противоречие.
В полза на ответното дружество [фирма] не следва да се присъждат претендираните на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски, тъй като не е доказано заплащането им в настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1402 от 28.07.2011 год. по гр.д.№1103/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав, с което е потвърдено решение от 30.07.2010 год. по гр.д.№2575/2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І Г.О., 8 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: