3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 19.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1391 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Х. чрез адв.И. М. срещу решение № 191 от 24.11.15г., постановено по в.гр.дело № 461/15г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 228 от 2.07.15г.по гр.дело № 625/14г.на Окръжен съд – Добрич.С него са отхвърлени кумулативно съединените искове,предявени от същата страна против А. Т. А. по чл.45 ЗЗД, за сумата 27 300 лв –обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи,резултат от неполучаване на възнаграждение както председател на П.”Й. Й.”с.И. за периода от 13.09.09г.- 22.03.13г.,и за сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане,на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК,без конкретна обосновка.Поставени са следните въпроси:1.когато правомощията на длъжностно лице са възникнали чрез избор и същото е предявило иск за отговорност от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД от физическо лице,което му е причинило вреда от виновните си действия,следва ли ищецът да доказва договорната връзка на ищеца с юридическото лице,което го е оправомощило; 2.за да се определи наличието на причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,следва ли да се доказва договорната връзка на ищеца с юридическото лице.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата А. Т. А. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна следното:На 22.03.09г.е проведено извънредно общо събрание на П.”Й. Й.”с.И. по реда на чл.16 ал.4 ЗК – по искане на 1/3 от член-кооператорите,на което за председател на кооперацията е избран ищецът по делото Н. Х.,което обстоятелство е вписано.На 28.03.09г.е проведено редовно годишно отчетно събрание на кооперацията,на което е взето решение за изключване на новоизбрания председател Н. Х. като член -кооператор.По предявени по реда на чл.58 ЗК от член-кооператори искове за отмяна на решенията на ОС от 22.03.09г.е образувано гр.д.№ 65/09г.на РС-Ген.Т.,по което е допуснато обезпечение чрез спиране изпълнението на всички решения,взети на това събрание,впоследствие отменено с определение № 183/23.04.09г.по гр.д.№ 359/09г.на ОС-Добрич.Производството по гр.дело № 65/09г.е прекратено.Решението за изключване на ищеца като член-кооператор,взето на редовното заседание на 23.03.09г.също е оспорено по исков ред по гр.дело № 83/09г.на ГТРС,по което е допуснато спиране на изпълнението.С влязло в сила решение от 4.12.14г.обжалваното решение на ОС е отменено и членственото правоотношение между Х. и кооперацията е възстановено занапред. На 16.12.09г.като председател на кооперацията е вписан ответникът А. А. – след заличаване в регистъра на ищеца Х.,осъществено въз основа на решение за избора му от ОС на 13.09.09г.С влязло в сила на 8.11.13г.решение № 73 по т.дело № 11/12г.на Д. е признато за установено,че вписаното решение от 13.09.09г.е несъществуващо,на основание чл.29 от Закона за търговския регистър.С влязло в сила решение № 29/16.06.11г.по нахд № 166/11г.на ГТРС е установено,че общо събрание не е било провеждано,а протоколът за провеждането му е неистински документ,съставен от А. в съучастие с лицето Р. И. – престъпление по чл.308 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 НК,за което е признат за виновен,като на основание чл.78а ал.1 НК и чл.2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба”.На 23.02.13г.е взето легитимно решение за избор на нов председател на кооперацията – ответникът А. А. и е извършено вписване в търговския регистър на 14.03.13г.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод ,че не са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – не е доказана причинно –следствена връзка между противоправното деяние и претендираните вреди,които да са настъпили вследствие отстраняването на ищеца от длъжността председател поради изготвяне на неистински документ и осъщественото въз основа на него вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър.Прието е,че ищецът не е доказал с писмени доказателства,че е приел избора си и е започнал реално да изпълнява задълженията си по трудово или гражданско правоотношение от датата на избора – 22.03.09г.до датата на съставяне на неистинския протокол –13.09.09г. Прието е още,че този факт не се установява и от свидетелските показания,а назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирала, че през процесния период ищецът не е получавал заплата,което опровергава твърденията му за реално встъпване в длъжността.Направен е извод,че след като правоотношението между ищеца и кооперацията не е възникнало,не може да бъде прекратено поради действията на ответника по съставяне на цитирания протокол.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Посочените по касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по приложението на чл.45 ЗЗД.Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай – ППВС № 7/1959г.Приложените към касационната жалба решения на СГС са относно доказателствената тежест,която е за ищеца да установи чрез главно доказване фактическия състав на непозволеното увреждане,с изключение на вината,която се предполага до доказване на противното. В разглеждания случай предявените искове са отхвърлени,защото по делото не е доказана причинната връзка между противоправното поведение на ответника,изразяващо се в изготвяне на неистински документ и осъщественото въз основа на него вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър,и претендираните от ищеца вреди. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 1650 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 191 от 24.11.15г., постановено по в.гр.дело № 461/15г.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. Х. от [населено място], [улица, адрес] да заплати на А. Т. А. от [населено място].Т., [улица] сумата 1650 лв /хиляда шестстотин и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.