ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 391
София, 02.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 388 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 във вр. с чл.577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. брииз ливинг ООД- В. против определение № 411/6.02.2009 г. по ч.гр.д. № 127/2009 г. на Варненски ОС, с което се оставя в сила отказът на съдията по в. п. АВп от 5.01.2009 г. за заличаване на всички тежести, вписани по партидата на описаните в молбата на касатора имоти, преди вписването на публичната продан.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по следните въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер: непроизнасяне по всички наведени в жалбата оплаквания, неправилна преценка на доказателствата, наличието на логическо противоречие във вътрешното убеждение на съда, довело до неправилно прилагане на закона, неправилна преценка на доводите.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай п. който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Твърденията, че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба и неправилно е приложен материалния закон, биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 411/6.02.2009 г. по ч.гр.д. № 127/2009 г. на Варненски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: