О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр. София 02.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 473 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата З. К. С., чрез адв. И. Д. против решение № 315/21.02.2012 г. по в.гр.дело № 1917/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 3474/28.07.2011 г. по гр.дело № 1895/2006 г. на Варненския районен съд в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на К. Б. С. сумата 9 400 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на 1/2 ид.част от апартамент № 96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 08.12.2006 г. до 08.11.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.11.2010 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението на В. с трайната практика на ВКС, че същото на осн.чл.280,ал.1,т.1 ГПК, вр.чл.281, т.3 ГПК е необосновано, поради това, че съдът не е приложил точно закона и поради несъобразяване с трайната практика и наличието на противоречиви ни неправилни изводи, което довело до неправилност и необоснованост на въззивното решение, че според жалбоподателката е наложително уеднаквяване на практиката при подобен род дела и точно изясняване на презумпцията на чл.31ал.2 ЗС. Цитирано е ТР № 129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 721/28.10.1992 г. по гр.дело № 580/92 г. на ВКС I г.о. В изложението се поддържа, че не е налице хипотезата на чл.31,ал.2 ЗС, тъй като в изпратената нотариална покана от ответника по жалбата не е отразено искане за ползване на процесния апартамент, според предназначението му, че е поискан достъп до жилището за да се ползва. Неправилен според жалбоподателката е извода на съда, че на ответника по жалбата не е осигуряван достъп до жилището, че съдът не е отчел факта на предаване на ключа, неговото получаване и неоспорването на този факт от ответника по жалбата, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, последица от което е нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, допуснати от съда в обжалваното решение.
Ответникът по жалбата К. Б. С., чрез адв.Р. Р. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството по делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
Предмет на настоящата касационна жалба е постановеното въззивно решение на Варненския окръжен съд само в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията по сметки по чл. 286 ГПК/отм./ на жалбоподателя К. С. за присъждане на обезщетение за ползите от които е бил лишен вследствие използването изцяло на процесния делбен имот- апартамент от ответницата по жалбата за периода 08.12.2006 г. до 08.11.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на претенцията 09.11.2010 г. до окончателното изплащане.
От фактическа страна е прието, че с влязло в сила решение № 1373/12.05.2007 г. по гр.дело № 1895/2006 г. на Варненския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба върху недвижимия имот, представляващ апартамент № 96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти по ? ид.част за всеки от съделителите.
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата съделителят К. С.-ответник по касационната жалба е предявил претенция по сметки против З. Ж. за присъждане на сумата 9 400 лв. обезщетение за ползите от които е бил лишен вследствие използване изцяло от ответницата по жалбата на процесния апартамент за времето от 08.12.2006 г. до 08.11.2010 г. със законната лихва от 09.11.2010 г. до изплащането.
Въззивният съд е приел, че с решение от 20.12.2005 г., влязло в сила на 09.02.2006 г. по гр.дело № 42/2005 г. на Варненския районен съд бракът между страните е прекратен, като е утвърдено споразумение по чл.99, ал.3 СК/отм./. На основание сключеното споразумение ползването на процесния апартамент, който е бил семейното жилище е предоставено на З. К. Ж..
Прието е, че с нотариална покана, връчена лично на жалбоподателката Ж. на 08.12.2006 г. съделителят К. С. я поканил да му заплаща обезщетение за ползването на делбения имот в размер на по 100 евро месечно. Прието е за безспорно между страните, че такова обезщетение не е изплащано от жалбоподателката.
Съдът е приел, че З. С. е ползвала процесния апартамент за времето от 08.12.2006 г. до 07.11.2010 г. Прието е, че ответникът по жалбата не е ползвал имота за същия период. Според съда ответникът по жалбата К. С. е претърпял вреди, равняващи се на наема, който би получил ако отдаде процесния апартамент под наем. Възоснова на СТЕ е установен размера на обезщетението – 9 735 лв.
Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че ответникът по жалбата С. не е бил допускан от жалбоподателката да ползва делбения имот.
Възоснова на тези съображения съдът е приел искът за основателен в размер на сумата 9400 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите, поставени в изложението. Тези въпроси представляват доводи по правилността на обжалваното решение, за възприетата фактическа обстановка от въззивния съд, съответно за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК жалбоподателката следва да е формулирала конкретно и ясно правен въпрос, който е от значение за изхода на настоящото дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, формулирани в чл.281,т.3 ГПК. Проверка за правилно приложение на материалния закон, за необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на обжалваното въззивно решение ще се извърши, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство, в което се преценява само наличието на предпоставките, посочени в чл. 280, ал. 1,т. 1, 2 и т.3 ГПК при формулиран правен въпрос. Жалбоподателката е длъжна да посочи правният въпрос от значение за изхода на делото. При липса на такъв въпрос съдът не следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение само на това основание, без да обсъжда наличието на специалните предпоставки, визирани в т.1,2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Жалбоподателката не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК в обжалваната част на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 315/21.02.2012 г. по в.гр.дело № 1917/2011 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 9766/22.03.2012 г., подадена от З. К. С., чрез адв.И. Д., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: