1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
[населено място], 23.05.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 220/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №188 от 13.11.2013г., постановено по ч.гр.дело №310/2013г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №453 от 14.08.2013г., постановено по т.дело №101/2013г. на Великотърновския окръжен съд. Жалбоподелят [фирма] в несъстоятелност, представлявано от синдика П. моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. С частната касационна жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] чрез управителя Р. Б. не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение на Великотърновския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Монтанския окръжен съд. За да потвърди определението апелативната инстанция е приела, че искът е с правно основание чл.647 ТЗ и съгласно разпоредбата на чл.649, ал.5 ТЗ такива искове се предявяват пред съда по несъстоятелността по седалището на търговеца, в случая Окръжен съд –гр. М..
Определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност по чл. 121 ГПК подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Частният касатор формулира три въпроса, които могат да бъдат обобщени в следния въпрос, конкретизирани на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТ на ВКС: допустимо ли е синдикът да предявява искове за попълване на масата на несъстоятелността извън специалните искове по ТЗ. Въпросът не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая спорът не е за допустимостта на предявения от ищеца иск, а за неговата подсъдност. С оглед на определената от съда правна квалификация на иска по чл.647 ТЗ, подсъдността на иска е според специалната процесуална норма на чл.649 ТЗ, определяща подсъдността на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелността по ТЗ. Обстоятелството, че въпросът не е обуславящ изхода на спора е достатъчно основание да не се допусне въззивното определение до касационно обжалване.
Независимо от горното, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото касаторът се позовава на цитирана от него в исковата си молба съдебна практика. Посочените съдебни актове не съдържат произнасяне по въпроса за подсъдността на облигационните искове, предявени от синдика за попълване масата на несъстоятелността. С цитираните определения отделните състави на търговска колегия на ВКС са се произнесли по въпроса за предварителното внасяне на държавна такса по тези искове и приложимостта на разпоредбата на чл.620, ал.1, т.5 ТЗ по отношение на тях.
Въпросът е поставен при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Нормата на чл. 621а, ал.2 ТЗ, предвиждаща особена родова подсъдност на искове, е ясна и непротиворечиво прилагана от съдилищата. Ясна и непротиворечиво е прилагана разпоредбата на чл.649, ал.5 ТЗ, определяща подсъдността на специалните искове по чл.645, чл.646, чл.647 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността и на искът по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност. Във всички останали хипотези на общо основание се прилагат правилата за местна подсъдност. В случая въззивният съд е определил правното основание на иска по чл.647 ТЗ, чиято подсъдност се определя от разпоредбата на чл.649, ал.5 ТЗ, определяща компетентостта на съда по несъстоятелността по седалището на търговеца, в случая Монтанския окръжен съд.
В заключение частният касатор не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, затова съставът на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №188 от 13.11.2013г., постановено по ч.т.д. № 310/2013г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: