О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 3230/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от З. Щ. Н., [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат С. Я., против определение № 208 от 18.06.2019 г. по в.ч. гр. д. № 182/2019 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 30 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 57/2019 г. на Тополовградския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по гр. д. № 57/2019 г. на ТРС, поради липса на пасивна легитимация по исковете с правно основание чл. 50 ЗЗД. Жалбоподателката се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото“; „Актуални ли са постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 год. от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 год. във всички хипотези на нередовност на исковата молба/“ Твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по така формулираните въпроси, като сочи Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 383/22.05.2018 г. по гр.д. № 3648/2017 г. на ВКС, 3-то г.о. Счита, че касационният контрол в случая е допустим на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, въпреки че въззивният съд е посочил, че определението му е окончателно и не подлежи на обжалване.
При проверка на допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Производството по първоинстанционното гр. дело № 57/2019 г. на Районен съд – Тополовград е образувано по искова молба от З. Щ. Н. срещу ДКЦ „Ел Масри“, като са предявени осъдителни искове, а цената на предявените искове е 682,00 лева по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и 4318,00 лева по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като предявените осъдителни искове по делото, с ответник ДКЦ „Ел Масри“, са с цена на исковете 682.00 лева и 4318,00 лева. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна касационна жалба от З. Щ. Н., с адрес: [населено място], [улица], общ. Т., обл. Хасковска, подадена чрез процесуалния представител адвокат С. Л. Я., против определение № 208 от 18.06.2019 г. по в.ч. гр. д. № 182/2019 г. на Ямболски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.