1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр.София, 25.04.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
еРИК вАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.08.2017г. по гр.д.№5747/2017г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Ц. П. С. поддържа чрез процесуалния си представител, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС .Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 23.05.2013 по гр.д.№4850/2013г. ВКС по молба за отмяна на [фирма] е отменил въззивно решение от 06.08.2012г. по гр.д.№14419/2011г. на СГС на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на райнния съд.
При разглеждане на делото след отмяната, с обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от Ц. П. срещу – [фирма] при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №17/16.03.2011г. на управителя на дружеството; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „пазач” ; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 2400 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.03.2011г. до 16.09.2011г.; с правно основаниечл.128 КТ, във връзка с чл.262 КТ за заплащане на сумата от 5447 лв., представляваща извънреден труд /в празнични и почивни дни/ и за периода от 06.07.2009г. до 16.03.2011г.
На основание чл.280, ал.2 ГПК/ред.Дв.в.бр.47/2009г./ касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на решението в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.128 КТ във връзка с чл.261 КТ за заплащане на сумата от 392 лв., представляваща нощен труд и за периода от 06.07.2009г. до 16.03.2011г.; с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. и пропорционално за 2011г.; както и с правно основание чл.128,т.2 КТ за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2011г. ; като неоснователни.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът е приел, че уволнението на ищеца, извършено със заповед №17/16.03.2011г. на посоченото в нея основание – чл.190, ал.1, т.4 КТ, е законосъобразно, работодателят е спазил предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” и отговорността на ищеца е реализирана въз основа на мотивирана заповед , която съдържа всички предвидени в чл.195, ал.1 КТ реквизити. Прието е, че в същата са посочени нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина, както и кога е извършено – по време на дежурство на ищеца /въпреки че в заповедта е написано „неустановена дата“ е прието, че конкретната дата на извършеното нарушение е посочена в докладна записка от 16.03.2011г., в която е посочено, че установяването липсата на машината за вода е станало на 08.03.2011г./, както и са посочени наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено. Прието е още, че от събраните доказателства е установено, че описаното в процесната уволнителна заповед дисциплинарно нарушение е извършено от ищеца, който с оглед длъжността, която е изпълнявал – „пазач“ е имал за задължения да пази грижливо имуществото, което му е поверено /да осъществява контрол и надзор върху имуществото на охраняваното от него предприятие/ и да бъде лоялен към работодателя си като не злоупотребява с неговото доверие, които задължения са нормативно установени вчл.126, т.8 и 9 КТ. Съдът е счел, че ищецът виновно не е изпълнил тези вменени по закон задължения при изпълнение на работата и извършеното от него нарушение представлява злоупотреба с доверието на работодателя.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че работодателят е имал основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца за извършеното от него нарушение, като наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.189, ал.1 КТ. Прието е, че е налице основанието по чл.330, ал.2, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор и предявеният иск с правно основаниечл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв го е отхвърлил. Изложени са съображения, че неоснователността на предявения главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя неоснователност на предявените акцесорни такива – чл.344, т.2 и 3, вр.чл.225 КТ, които също са отхвърлени. Съдът е приел за неоснователен и иска с правно основание чл.128, във връзка с чл.262 КТ за заплащане на сумата от 5447 лв., представляваща извънреден труд /в празнични и почивни дни/ за периода от 06.07.2009г. до 16.03.2011г..
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя, за задължението на работодателя за поиска обяснения на работника и за задължението на работодателя да посочи точно в какъв период е извършено нарушението. Поддържа, че е налице основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред. Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на районни съдилища без отбелязване да са влезли в сила и решение от 26.03.2010г. по гр.д.№4679/2008т., І г.о. на ВКС по въпроса за съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя”.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Съдът е дал разрешение на същите в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената такава от въззивния съд в обжалваното решение. В същата, намерила израз в в решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, когато възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага. Неизпълнението на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Приема се , че нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Приема се също, че в случаите, при които работник или служител извърши умишлено посегателство върху чуждо имущество, като това посегателство е пряко свързано с изпълнение на служебните задължения и правомощия на работника или служителя, т.е. в кръга на служебните му задължение по трудовото правоотношение са съществували права или задължения да следи за целостта на това чуждо имущество или от тези права и задължения на работника или служителя следва да се приеме, че работника се е възползувал за да извърши това посегателство, следва да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя/ решение от 30.09.2013г. по гр.д.№2162/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че в случая е спазена разпоредбата на чл.193 КТ. В практиката, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 21.01.2013г. по гр.д.№1771/2011г., ІV г.о. на ВКС, се застъпва разбирането, че обясненията трябва да са дадени пред работодателя, а не пред друг и те трябва да са с оглед решаване въпроса за дисциплинарното наказание, а не в някакво друго производство извън трудовото правоотношение, но според изричната разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ , ако не са дадени по вина на работника или служителя, работодателят е изправен, какъвто е конкретния случай.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените по делото пред ВКС разноски в размер на 500 лева-възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.08.2017г. по гр.д.№5747/2017г. на ГС София.
ОСЪЖДА Ц. П. С. да заплати на [фирма] сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Оставя без разглеждане касационната жалба на Ц. П. С. срещу решение от 01.08.2017г. по гр.д.№5747/2017г. на ГС София в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.128 КТ във връзка с чл.261 КТ за заплащане на сумата от 392 лв., представляваща нощен труд и за периода от 06.07.2009г. до 16.03.2011г.; с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. и пропорционално за 2011г.; както и с правно основание чл.128,т.2 КТ за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2011г.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: