О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр.София, 26.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 286/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. А. У. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 170 от 22.11.2011 г. по гр.д.№ 500/ 2011 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2414/ 2010 г. и по този начин В. Н. С. е осъден да заплати на касатора сумата 27 577 евро като получена на неосъществено основание, а за разликата до пълния предявен размер от 106 122,24 евро искът е отхвърлен.
Въззивното решение се обжалва само от ищеца Р. А. У. в частта, отхвърляща иска му. При липса на жалба от страна на ответника следва да се приеме, че в уважаващата иска част това решение е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил неправилно процесуалноправните въпроси недопустима ли е въззивна жалба, по която въз основа на неверни данни е постановено освобождаване от държавна такса; при спор за валидност на упълномощаване и за неговите предели, длъжен ли е съдът в мотивите на акта си да посочи границите на представителната власт; длъжен ли е съдът, при констатация за наличие на договорни отношения между страните, да посочи в мотивите на акта си какъв е видът на договора и отговаря ли на изискванията на законодателството. Счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация В. Н. С. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато. Според него първият поставен от касатора въпрос не касае съществото на спора, а другите два въпроса са разрешени правилно от въззивния съд и за тях не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че касаторът е упълномощил ответника да сключва от негово име и за негова сметка договори за покупко-продажба на недвижими имоти и го е овластил да заплаща цената, включително с право да тегли суми от банковата му сметка. Ответникът е изтеглил от сметката на ищеца исковата сума, като част от нея – 78 545 евро – е заплатил от името и за сметка на ищеца като цена на недвижим имот, за чиято покупка е сключил предварителен договор, също от името и за сметка на ищеца. Поради това съдът е счел, че тези суми ответникът не е получил от касатора без основание и е отхвърлил претенцията ответникът да бъде осъден за връщането им.
При тези мотиви първият процесуалноправен въпрос действително (както възразява ответникът) не касае съществото на делото, но доколкото е свързан с допустимостта на въззивното решение, може да бъде основание за допускане на касационно обжалване (в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Съдът обаче намира, че въпросът няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно въпросното тълкувателно решение, основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и практиката по него не се нуждае от промяна. Актът за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса обуславя редовност на жалбата без дължимата такса по нея да е внесена. Въззивният съд е длъжен да разгледа тази жалба по същество, щом актът за освобождаване не е отменен. Правилността на този акт е без значение за допустимостта на въззивното решение.
Останалите процесуалноправни въпроси обуславят въззивното решение, но също нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил задължителната практика, според която се произнася по съществото на делото и е длъжен да изведе самостоятелни фактически и правни изводи и да обсъди всички доводи на страните (Тълкувателно решение по т.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС). В своето решение той е посочил какво приема за установено по делото, от кой доказателства и какво постановява по направените от страните възражения. В случая под формата на въпроси по чл.280 от ГПК касаторът релевира твърдения за неправилност и непълнота в мотивите на съда, които твърдения не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК и не могат да са основание за допускане на касационното обжалване. Искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 170 от 22.11.2011 г. по гр.д.№ 500/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: