Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
гр.София, 26.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №765 образувано по описа за 2009 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Б., Р. К. П., Х. Г. Г., М. Й. М., Х. Д. З., А. Д. Г., Р. П. Г., Е. Н. Г. и Е. Н. М. против решението от 23.02.2009г., постановено по гр.д. №1132/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 25.07.2008г. по гр.д. №30/2008г. на Благоевградски районен съд, са отхвърлени предявените от тях срещу Д. А. Б. , действащ като ЕТ”Б”, гр. Б., искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1016 от 04.08.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали забавата на кредитора освобождава длъжника на пари от изпълнение и по въпроса дали когато наемателят продължи ползването след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи наемна цена или обезщетение съобразно средните наемни цени за сходни обекти.
Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложеното решение №795 от 1999г. по гр.д. №499/99г. на ВКС, Іг.о., че забавата на кредитора не освобождава длъжника на пари от изпълнение и съдебната практика, изразена в приложените решение №1113 от 02.11.2007г. по гр.д. №1071/2006г. на ВКС, ІVг.о. и решение № 2* от 06.02.2004г. по гр.д. №2533/2002г. на ВКС, ІV г.о., че когато наемателят продължи ползването след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя, дължи обезщетение за продължилото ползване в нарушение на задълженията, произтичащи от прекратяването на договора. Дължимото обезщетение е съизмеримо със средния пазарен наем за подобни обекти, но не по-малко от уговорения наем.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът по жалбата Д. А. Б. , действащ като ЕТ”Б”, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от Е. К. Б., Р. К. П., Х. Г. Г., М. Й. М., Х. Д. З., А. Д. Г., Р. П. Г., Е. николов Г. и Е. Н. М. срещу Д. А. Б. , действащ като ЕТ”Б” искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствените им идеални части от самостоятелен обект в сграда – търговски обект в гр. Б. за периода 09.03.2006г.-26.03.2007г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че отказът на ищците да получат преведени им с пощенски запис суми /в размер на уговорената наемна цена по прекратения договор за наем/ освобождава ответника от задължението за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота. Приел е също, че наемателят има задължение за заплащане на наемната цена, когато продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя.
Основателни са доводите на касатора, че въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Фактическите твърдения в исковата молба, че между страните е съществувало наемно правоотношение, което е прекратено, но наемателят продължава да ползва имота, въпреки противопоставянето на наемодателя, при формулирано искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, се субсумират под правната на норма на чл.236, ал.2 от ЗЗД. Поради това като е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД въззивният съд неправилно е определил правната квалификация на предявения иск, което представлява нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 от ГПК за касиране на решението.
Наемният договор между страните по делото е прекратен по отношение на притежаваните и отдадени от Е. К. Б., Р. К. П., Х. Г. Г., М. Й. М., Х. Д. З., А. Д. Г., Р. П. Г., Е. Н. Г. и Е. Н. М. на Д. А. Б. , действащ като ЕТ”Б”, под наем 46/96 идеални части от търговски обект – самостоятелен обект от сграда в гр. Б., с едномесечно предизвестие, връчено на 18.01.2006г. с нотариална покана, приета по делото. След прекратяване на договора за наем между страните ответникът е продължил да ползва имота въпреки противопоставянето на ищците-наемодатели и през исковия период – 09.03.2006г.-26.03.2007г., обхващащ времето от завеждане на иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, по приложеното гр.д. № 424/2006г. на Благоевградски районен съд, за връщане на идеалните им части от отдадения под наем имот, до въвеждането на ищците във владение.становява се от показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели Ц. и Ш. , които са обективни и непротиворечиви, че през исковия период наемателят е продължил да упражнява фактическата власт и е развивал търговската си дейност върху цялата площ на магазина, вкл. идеалните части, за които наемния договор е прекратен от ищците. Наемната цена е уговорена в размер на 600лв. месечно. Размерът на средната пазарна наемна цена на подобни обекти в гр. Б. през исковия период възлиза на 2824,64лв. месечно, видно от заключението на приетото неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза по делото, което като компетентно и безпристрастно изготвено, се възприема от съда. Видно от същото заключение за исковия период обезщетението за 6/96ид.части от имота /каквито са правата на Е. К. Б., Р. К. П., М. Й. М., Х. Д. З. и А. Д. Г. в съсобственоста на отдадения под наем магазин от наследниците на Х. Д. Г. / възлиза на сумата 2209,60лв., за 4/96ид.части /каквито са правата на Х. Г. Г., Р. П. Г., Е. Н. Г. и Е. Н. М. в съсобствеността на магазина/ – размерът на обезщетението възлиза на 1473,05лв. за исковия период.
Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор – чл.236, ал.2 от ЗЗД. Наемателят, макар да е лишен от правно основание да ползва вещта, е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем: да пази вещта, да си служи с нея според предназначението й /респ. според уговореното в прекратения договор предназначение/, както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за противоправното ползване. В съдържанието на правоотношението между страните се включва по силата на закона – чл. 236, ал. 2 ЗЗД, едно допълнително задължение на наемателя – обезщетението за продължилото ползване в нарушение на задълженията, произтичащи от прекратяването на договора. Размерът на обезщетението, който може да се търси, е съизмерим със средния пазарен наем за подобни обекти за процесния период, но не по-малко от уговорената наемна цена. По делото е установен размера на обезщетението със заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Основателни са доводите на касаторите, че неправилно въззивният съд е приел, че забавата на кредитора освобождава длъжника на пари от задължението. Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1, пр.2 от ЗЗД ако се дължат пари, както е в случая, длъжникът ще се освободи от задължението ако ги остави за пазене в банка по местоизпълнението. Отделно от това, в случая не е налице на забава на кредитора, тъй като предложеното изпълнение не е точно – предложено е плащане на наемната цена, чийто размер е по-малък от размера на вземането за обезщетение, а съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме частично изпълнение.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и се постанови решение за уважаване на исковете, в частите, предмет на въззивното производство, ведно със законната лихва от датата на предявяването им – 08.01.2008г. до изплащането на сумите на обезщетенията. С оглед изхода на спора и направеното искане на ищците следва да бъдат присъдени направените в първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, експертизи и държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 23.02.2009г., постановено по гр.д. №1132/2008г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д. А. Б. , в качеството му на ЕТ”Б”, гр. Б., ж.к.”О”, бл.17, ет.2, ап.6, да заплати на Е. К. Б., Р. К. П., М. Й. М., Х. Д. З. и А. Д. Г., всички от гр. Б., обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване след прекратяване на наемния договор от 01.04.2002г. на притежаваните от всеки от тях по 6/96идеални части от недвижим имот – магазин в гр. Б., за периода 09.03.2006г.-26.03.2007г., в размер на сумата 2209,60лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.01.2008г. до окончателното изплащане на сумите, както и по 58,92лв. на всеки от тях – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА Д. А. Б. , в качеството му на ЕТ”Б”, гр. Б., ж.к.”О”, бл.17, ет.2, ап.6, да заплати на Х. Г. Г., Р. П. Г., Е. Н. Г. и Е. Н. М., всички от гр. Б., обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване след прекратяване на наемния договор от 01.04.2002г. на притежаваните от всеки от тях по 4/96 идеални части от недвижим имот – магазин в гр. Б., за периода 09.03.2006г.-26.03.2007г., в размер на сумата 1473,05лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.01.2008г. до окончателното изплащане на сумите, както и по 58,92лв. на всеки от тях – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА Д. А. Б. , в качеството му на ЕТ”Б” да заплати на Е. К. Б., Р. К. П., Х. Г. Г., М. Й. М., Х. Д. З., А. Д. Г., Р. П. Г., Е. Н. Г. и Е. Н. М. общо сумата 170,15лв. – разноски по делото за възнаграждения на вещи лица; да заплати на Е. К. Б. и Р. К. П. сумата от 263,12лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение; да заплати на А. Д. Г., Р. П. Г., Е. Н. Г. и Е. Н. М. сумата от 532,02лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение; да заплати на Х. Г. Г., М. Й. М. и Х. Д. З. сумата от 214,86лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: