О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр. София, 26.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 238 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 2.07.2018 год. по гр. д. № 3294/2017 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решението от 8.02.2017 год. по гр. д. № 11863/2014 год. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявените от А. Х. П., С. И. П. и М. А. К., тримата от [населено място], искове на основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Столична община и „Софийски имоти” ЕАД, че последните не са собственици на поземлен имот № *** с площ 10.001 дка, при посочените в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответника „Софийски имоти” ЕАД с оплаквания за неговата недопустимост поради липса на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск срещу него, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по изложените в жалбата съображения. Иска обезсилване на въззивното решение като недопустимо, евентуално същото да бъде отменено като неправилно.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. Налице ли е начална липса на правен интерес при предявяване на отрицателен установителен иск в хипотезата на неприключила процедура по възстановяване на правото на собственост на ищеца по реда на ЗСПЗЗ /твърди се противоречие с ТР № 8/2012 год. ОСГТК на ВКС, решение № 331 от 27.03.2012 год. по гр. д. № 298/2011 год., ВКС, ІІ г. о., решение № 248 от 11.06.2012 год. по гр. д. № 470/2011 год., ВКС, І г. о., решение № 126 от 09.01.2018 год. по гр. д. № 613/2017 год., ВКС, ІІ г. о., решение № 96 от 27.05.2014 год. по гр. д. № 5198/2013 год., ВКС, г. о., решение № 248 от 21.07.2010 год. по гр. д. № 58/2009 год., ВКС, ІІ г. о./; 2. Специалният ред за възстановяване право на собственост на земеделски земи, уреден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, може ли да се дерогира с провеждане на процедура по общия исков ред, чрез завеждане на отрицателен установителен иск /с уважаване на предявения по общия исков ред иск се заобикаля специалния ред за защита правото на собственост по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, което обосновава недопустимост на решението по см. на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК/;3. В съдебния процес, проведен по общия исков ред, при осъществяване на косвения съдебен контрол, следва ли да се счита за безспорна индивидуализацията на земеделски имот, която е направена в решението на ОСЗГ, постановено по реда на ЗСПЗЗ /сочи се противоречие с решение № 93 от 07.06.2013 год. по гр. д. № 883/2012 год. на ВКС, ТР № 6/2006 год., ВКС, в настоящето производство косвеният съдебен контрол не е направен в необходимия обхват, с което касаторът обосновава очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК/; 4. Допустим ли е косвен съдебен контрол върху административен акт в общия исков процес по време на висяща процедура за осъществяване на пряк съдебен контрол върху същия административен акт /ТР № 6 от 10.05.2006 год. по т. д. № 6/2005 год., ОСГК на ВКС – въпросът за законосъобразното приключване на реституционната процедура по отношение на страна по делото, спрямо която ищецът противопоставя свои права, в условията на заведен отрицателен установителен иск, с тежест на доказване за ответника, се явява преюдициален за настоящето производство/; 5. Включването в капитала на търговско дружество с общинско имущество препятства ли възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с решение на ОСЗГ /включването на бивша земеделска земя в капитала на едно търговско дружество преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва възможността за реална реституция на терена – решение № 49 от 15.04.2014 год. по гр. д. № 2843/2013 год., ВКС, І г. о., решение № 205 от 08.07.2010 год. по гр. д. № 4543/2008 год., ВКС, І г. о., решение № 24 от 30.05.2011 год. по гр. д. № 507/2010 год., ВКС, ІІ г. о., ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 год., ОСГК; обжалваното решение противоречи на съдебната практика досежно приоритетното прилагане на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, като се сочи решение № 78 от 08.07.2010 год. по гр. д. № 4543/2008 год., ВКС, ІІ г. о./; Съдът неправилно е приел, че представените по делото АДС по отм. НДИ и АОбС не легитимират общината като собственик на основание § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА, независимо, че в хода на производството не е оборена доказателствената сила на представените официални документи, което според касатора обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ищците А. Х. П., С. И. П. и М. А. К., чрез пълномощника им адв. Н. Г., по съображенията в представения писмен отговор оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване. Поддържат становище, че по въпроса относно правния интерес при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост съдът е съобразил задължителната съдебна пракитка – ТР № 8/2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, както и не е налице противоречие с практиката и по формулирания въпрос № 5, с представяне на решение № 22 от 11.02.2011 год. по гр. д. № 1339/2009 год. на ІІ г. о. В него е прието, че включването на имот в капитала на търговско дружество само по себе си не представлява пречка за възстановяване на собствеността, а преценката дали са налице останалите предпоставки за такъв извод касае правилността на решението. Останалите формулирани в изложението въпроси считат за неотносими към изводите в обжалваното решение, като оспорват и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Столична община, чрез ст. юрисконсулт А., поддържа становище за наличие на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на страните с оглед предмета на настоящето производство, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд изложил съображения относно процесуалната допустимост на предявените срещу двамата ответници отрицателни установителни искове за спорния имот с идентификатор *** с площ 10.001 дка при описаните граници. Приел, че в съответствие с разясненията на ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС ищците са обосновали наличието на предпоставките за правния си интерес, с твърдението им, че им е признато право на собственост по заявление за възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот на техния наследодател, респ. че са собственици на основание постановено в хода на производството решение за възстановяване на собствеността върху него, че ответниците им оспорват това тяхно право, претендирайки, че те са собственици на имота на релевираните придобивни основания за всеки от тях. При установяване на фактите, от които произтича претендираното от ищците вещно право, за тях е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу ответниците, с оглед избора им на защита на правото им в по-ограничен обем от тази, която би им дало решение в тяхна полза по ревандикационен иск, за предявяването на който се легитимират с постановеното в тяхна полза решение на ОбСЗ „Панчарево” за възстановяване на описания в него имот в стари реални граници. Избраният начин на защита на правото им чрез предявяване на отрицателни установителни искове срещу ответниците поставя в тежест на последните да установят претендираното от тях и оспорвано от ищците вещно право върху спорния имот, като докажат релевираните придобивни основания. Ответникът „Софийски имоти” не е установил да е собственик на имота нито като правоприемник на Столична община, нито на поддържаното оригинерно основание. С оглед липсата на доказателства за наличие на предпоставките по чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ общината не може да се легитимира като собственик на основание издаденото в нейна полза и непротивопоставимо на ищците решение на поземлената комисия „Младост” с № 352 от 20.11.2000 год., нито на основание съставените актове за общинска собственост, които имат само декларативен, но не и конститутивен характер. С оглед на това и апортирането в капитала на дружеството, касатор не представлява придобивен за дружеството способ, като е прието и, че включването в капитала на ТД не може да бъде приравнено на мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността върху имота по ЗСПЗЗ, когато предназначението му не е променено, имотът не е застроен и върху същия не са изградени съоръжения, свързани с дейността на дружеството.
При горните съображения във въззивното решение първият от поставените в изложението на касатора правни въпроси е обуславящ изводите на съда относно спорния предмет, но произнасянето по него не противоречи на задължителната съдебна практика. Съгласно нея – ТР № 8/2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случая, въззивният съд приел да е налице правен интерес за ищците с оглед изложените твърдения за притежаваното право на собственост върху спорния имот въз основа на установените факти, оспорването на които е прието за недоказано. То обаче не е предмет на доказване в производството по предявения отрицателен установителен иск. Спорното право е отричаното от ищците и претендирано от ответниците, то е предмет на иска, защото е обект на противоречивите правни твърдения на страните по спора. При отричането от ищеца на правото на ответника върху имота, последният следва да изчерпи и установи в процеса всички възможни придобивни основания за него. Последното не е постигнато от ответниците с оглед липса на доказателства за наличие на предпоставките за възстановяване собствеността върху имота по ЗСПЗЗ в полза на общината, а оттук и липса на прехвърлителен ефект при апортирането му в капитала на дружеството, сега касатор.
Произнасяйки се както по въпроса за наличието на правния интерес у ищците, така и по спорното право по същество, приемайки, че ответниците не се легитимират като собственици на имота, въззивният съд се е произнесъл в смисъла на цитираното тълкувателно решение. Следователно, поставеният въпрос за вероятна недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес у ищците по предявените отрицателни установителни искове, не може да обоснове наличието на основанието за допускане на касационно обжалване, за което касационният съд следи и служебно, съгласно ТР по т. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Съобразяването при произнасянето с ТР № 8 по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, т. е. със задължителна съдебна практика, /в т. ч. и с представените решения на ВКС по чл. 290 ГПК по този въпрос/ обосновава извод и за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В тази връзка неотносим е и доводът за наличие на друг ред за решаване на спора, обективиран във формулирания под № 2 въпрос в изложението – с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като такъв иск не е предмет на настоящето производство, поради което и същият не е разглеждан, още по-малко да е обусловил изводите в решението. И останалите въпроси с № № 3 и 4 от изложението не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като предмет на делото, както вече се посочи, не е правото на собственост на ищците, а отричаното от тях и претендирано от ответниците вещно право. Поради това и въпросът за косвения съдебен контрол върху решението, издадено в полза на ищците, не е обуславящ решаващия извод за основателността на отрицателния установителен иск. Въпросът за допустимостта на такъв контрол върху административен акт в общия исков процес по време на висяща процедура за осъществяване на пряк съдебен контрол върху същия административен акт /въпрос № 4/ също не е относим към изводите по предявения иск, тъй като по делото няма данни за осъществяване на пряк съдебен контрол на решението на поземлената комисия, издадено в полза на ответната община за възстановяване на собственост върху посочения имот. Обжалването от общината на последващото решение на поземлената комисия, постановяващо отказ да й се възстанови собствеността, респ. резултатът от обжалването, представлява факт, релевантен за спора, поради което е и относим към правилността на решението, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изложените съображения относно предмета на отрицателния установителен иск, неотносим се явява и последният от поставените в изложението на касатора въпроси. С оглед на горните съображения и цитираната съдебна практика се явява неотносима, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато и на това основание. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за наличието на правен интерес у ищците от предявяването на исковете, както и по спорното право по същество, приемайки, че ответниците не са установили да са собственици на имота въз основа на събраните доказателства, е въз основа приложението на закона с оглед установените факти и съобразяване със задължителната съдебна практика, в т. ч. и относно доказателственото значение на актовете за общинска собственост при установяване на противното /по аналогия на разясненията в ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС/. Релевираните от касатора в тази връзка доводи в изложението му представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на обсъждане в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1673 от 2.07.2018 год. по гр. д. № 3294/2017 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: