О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр.София, 28.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 378/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на „С” Е. срещу определение на Смолянски окръжен съд № 133 от 15.05.2010 г. по гр.д. № 232/ 2010 г. С обжалваният акт въззивният съд е върнал на „С” Е. подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение на Смолянски районен съд по гр.д. № 631/ 2009 г. поради пропускане на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване.
Жалбоподателят твърди, че е внесъл държавната такса незабавно след като е бил уведомен за актът на съда, с който се указва внасянето й. Неправилно било прието от въззивният съд, че е имало предходно редовно призоваване при условията на чл.50 ал.2 от ГПК. Прилагането на съобщението по делото като редовно връчено било право, а не задължение на съда. Освен това страната имала пълномощник по делото, а в такъв случай призоваването следвало да се извърши задължително чрез пълномощника. Излага и доводи, че липсва надлежно оформяне на призовката, в която е посочено промяна на адреса на управление на дружеството – ищец, поради което същата не е било възможно да се приложи по делото като връчена. Аргументира тезата си и с правилото на чл.62 ал.3 от ГПК. Поради това счита за неправилно определението за връщане на жалбата и моли то да бъде отменено.
Ответната страна по частната жалба – К. Н. К. – я оспорва. Счита същата за недопустима поради неприложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Заявява, че частната жалба е и неоснователна, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагане към делото като редовно връчено на съобщението за отстраняване на нередовности по нея. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Доводите на ответника, че същата е нередовна поради липса на приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, са неоснователни. Такова изложение е необходимо да имат само частните жалби по чл.274 ал.3 от ГПК – тези, по които се обжалва определение на въззивен съд, потвърждаващо първоинстанционно прекратително определение. Когато прекратителното определение е постановено за първи път от въззивния съд, то подлежи на обжалване на общо основание пред ВКС при условията на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК, а не по условията на ал.3. Следователно излагането на основания по чл.280 ал.1 от ГПК не е условие за редовност на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Въззивната жалба, която окръжният съд е върнал, е подадена от „С” Е. срещу решение на Смолянски районен съд по гр.д. № 631/ 2009 г., на 16.03.2010 г. На 19.03.2010 г. районният съдия е дал указания за отстраняване на нередовности по жалбата чрез представяне на доказателства за внесена държавна такса. Размер на таксата не е указан. Препис от разпореждането е изпратен на посочения в жалбата адрес на управление на дружеството, откъдето съобщението е върнато в цялост на 23.03.2010 г. с отбелязване от призовкаря, че по данни от пощальонът на района офисът на фирмата е затворен и преместен в П. На 30.03.2010 г., без разпореждане на районния съдия, е изпратено ново съобщение с препис от разпореждането чрез процесуалният представител на „С” Е. – адв. Е, като съобщението й е връчено на 07.04.2010 г. На 12.04.2010 г. адв. Р е депозирала по делото молба с която е представила документ за внесена държавна такса 100 лв. Районният съд е счел нередовностите на въззивната жалба за отстранени и е разпоредил връчване на препис от нея на ответника, след което е изпратил делото на Смолянски окръжен съд. Окръжният съд обаче е приел, че съобщението, върнато в цялост на 23.10.2010 г., е следвало да се счете за връчено при условията на чл.50 ал.2 от ГПК, съответно че внасянето на таксата е станало след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите. Поради това е върнал жалбата.
Определението е неправилно.
На първо място за да упражни законосъобразно правомощията си за връщане на въззивната жалба, преди това съдът трябва да е изпълнил задължението си по чл.262 ал.1 от ГПК – да е дал точни и ясни указания какви са нередовностите на жалбата и какво страната трябва да предприеме, за да ги отстрани.казанието до страната да внесе такса, без да се посочи размерът й, не е дадено законосъобразно, тъй като съдът е длъжен да укаже и размерът на публичното задължение. В разпореждането от 19.03.2010 г. не се съдържа указания за размера на дължимата такса, т.е. не е посочено конкретно и ясно какво страната трябва да направи, за да отстрани констатираната от съда нередовност. При това положение няма основание страната да бъде санкционирана за неизпълнението на такива (нередовно дадени) указания.
На второ място погрешен е изводът на решаващият съд, че призоваването на „С”Е. е редовно от момента, в който длъжностното лице по призоваването е удостоверило промяната на адреса на дружеството, без новият адрес да е отразен в търговския регистър. Преценката за наличието на предпоставките по чл.50 ал.2 от ГПК не може да се направи от призовкар, от съдебен деловодител или от който и да е друг служител на съда. Тази преценка е в компетентността единствено на съдията, тъй като той е адресат на нормите на ГПК, касаещи процесуалните действия на съда. Процесуалните действия се предприемат от съда, а не от съдебната администрация. Изводът, че са налице предпоставките за фингирано призоваване чрез прилагане на призовката (съобщението) по делото, следва да бъде обективиран в акт на съда, а когато липсва разпореждане на съда за прилагане на призовката по делото по чл.50 ал.2 от ГПК, то редовно връчване на съобщението при условията на тази разпоредба няма. А когато няма редовно връчване, не са започнали да текат сроковете за изпълнение на дадените с нередовно връченото съобщение указания, съответно изводът, че същите не са изпълнени в срок, се явява незаконосъобразен.
И на трето място, основателни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл.39 ал.1 от ГПК. Според цитираната норма когато страната има пълномощник по делото, призовките се връчват именно нему, а не пряко на страната. На л.58 от първоинстанционното дело е приложено пълномощно, с което „С” Е. упълномощава адв. Е да представлява дружеството. В пълномощното няма записано ограничение за първата инстанция, т.е. упълномощаването важи за всички инстанции – чл.34 ал.4 от ГПК. Констатирайки нередовност на жалбата, съдът е длъжен да укаже отстраняването й именно чрез пълномощника, който се легитимира като процесуален представител на жалбоподателя. Като е изпратил призовка направо до страната, съдът е нарушил правилата на ГПК, а собственото му нарушение не може да даде основание за санкциониране на страната.
Предвид изложеното следва извод, че срокът за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса от „С” Е. не е пропуснат. Обжалваният акт, в който е прието противното, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като делото бъде върнато на компетентния съд за разглеждането на въззивната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Смолянски окръжен съд № 133 от 15.05.2010 г. по гр.д. № 232/ 2010 г.
Делото да се върне на Смолянски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: