О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр. София, 28.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 964/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. М. П. и Г. М. А. – чрез процесуалния им представител адв. Х. Т., срещу въззивно определение № 289 от 26.01.206 г., постановено по т. д. № 5026/2015 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото определение е потвърдено определение № 6235 от 11.10.2015 г. по т. д. № 7955/2012 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на Н. К. М. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон П. М. П. и Г. М. А./, във връзка с която е образувано т. д. № 7955/2012 г., и е прекратено производството по делото.
Частните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното определение като поддържат, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД поради липса на възникнало за наследодателката им вземане за дивидент, за равностойност на дружествен дял и за ликвидационен дял, е незаконосъобразен. Излагат аргументи, че по силата на признатите от закона права на дивидент, равностойност на дружествен дял и ликвидационен дял съдружникът в О. е кредитор на дружеството и независимо дали вземанията му са изискуеми, той има право на иск по чл.135 ЗЗД за защита срещу увреждащите го разпоредителни сделки с имущество на дружеството.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по т. д. № 7955/2012 г., Софийски апелативен съд е приел, че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, който е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата Н. М. от търсената с иска защита. Въззивният съд е изложил мотиви, че задължителна предпоставка за предявяване и за допустимост на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е към момента на сключване на оспорваната с него разпоредителна сделка ищецът да има възникнало вземане към длъжника, без да е нужно вземането да е изискуемо. Като е съобразил обстоятелството, че в исковата молба и в последващата уточнителна молба ищцата не е твърдяла да има съществуващо вземане към ответника „П & Л” О. – търговско дружество, в което е участвала като съдружник и което се е разпоредило чрез продажба със свой собствен имот в полза на ответниците Л. В. и В. П., а те от своя страна са дарили имота на ответника М. П., съдът е направил извод, че не е налице правен интерес от водене на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. За неоснователни са счетени доводите на частните жалбоподатели – наследници на Н. М., че правото на иск на наследодателката им произтича от признатите й в закона права като съдружник в „П & Л” О. да получи дивидент, ликвидационен дял и равностойността на дружествения си дял при прекратяване на дружеството или на собственото си участие в него. В тази насока въззивният съд е препратил към становището на първоинстанционния съд, че посочените права са само една абстрактна възможност за възникване на вземане към дружеството, предпоставките за реализиране на която не са настъпили.
След преценка на заявените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, очертаващи основанието на иска, въззивният съд е направил извод, че искът не е предявен в хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД. В зависимост от тази преценка не е обсъждал допустимостта на иска от гледна точка на предпоставките по чл.135, ал.3 ЗЗД.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са формулирали следните въпроси, които според преценката им са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК : „1. Допустим ли е иска по чл.135 от ЗЗД за защита на правата на съдружника по чл.123 и чл.133 от ТЗ, а именно – вземането за дивидент, равностойност на дела и/или ликвидационен дял като абстрактни права; 2. Следва ли в производството по чл.135 от ЗЗД съдът да изследва въпроса настъпила ли е изискуемостта и ликвидността на имуществените права на съдружника; 3. Допустим ли е искът по чл.135, ал.3 от ЗЗД от съдружника срещу дружеството за защита на бъдещи спрямо сделката вземания”. Допускането на касационно обжалване по посочените въпроси е аргументирано с позоваване на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 14/10.09.2012 г. по т. д. № 667/2010 г. на ІІ т. о., решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. на ІІІ г. о. и решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на ІV г. о., и на практиката в решение № 2945/09.07.2014 г. по гр. д. № 394/2014 г. на Благоевградски окръжен съд. Поддържат се и твърдения, че в практиката на ВКС не е налице съдебен акт по чл.290 ГПК, с който да е дадено разрешение на поставените въпроси.
Касационно обжалване на въззивното определение по първия въпрос в изложението не може да се допусне. Отговорът на въпроса предполага проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд, че предявеният по делото иск е недопустим, а такава проверка е възможна само след допускане на касационното обжалване при условие, че са налице специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не преценява правилността на обжалвания пред него въззивен съдебен акт, поради което дори преценката на въззивния съд за недопустимост на иска да е неправилна, това не е основание определението да се допусне до касационен контрол. Поради относимостта на поставения въпрос към правилността на обжалваното определение не следва да се обсъждат поддържаните във връзка с него допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросите по п.2 и п.3 също не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към определението въззивният съд е изразил становище, че правният интерес от предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД предполага в исковата молба ищецът да твърди съществуващо вземане към дружеството, което да го легитимира като кредитор на дружеството, без да обсъжда дали ликвидността и изискуемостта на вземането подлежат на изследване в производството за разглеждане на иска. С оглед на тези мотиви въпросът дали в производството по чл.135 ЗЗД съдът трябва да изследва настъпила ли е изискуемостта и ликвидността на имуществените права на съдружника не може да се счете за обуславящ по отношение на извода за липса на правен интерес от предявяването на иска по чл.135 ЗЗД. Въззивният съд изрично е посочил, че с исковата молба не е предявен иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД, поради което хипотетично зададеният в п.3 въпрос дали е допустим такъв иск за защита на бъдещи спрямо сделката права на съдружника е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. При отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не се налага произнасяне по твърденията в изложението за осъществяване на допълнителните предпоставки по 1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение по т. д. № 5026/2015 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 289 от 26.01.206 г., постановено по т. д. № 5026/2015 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :