7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
С., 29.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. М.
И. П.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1297 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на длъжника [фирма], [населено място] и на кредитора [фирма], [населено място] против Решение № 32 по в.т.д.№ 1456/2014г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е отменено изцяло решението по т.д.№ 33/2013г. на Пазарджишкия ОС и е отказано утвърждаване на предложения от длъжника [фирма] план за оздравяване, приет от Събранието на кредиторите на 04.06.2014г.
В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на изводите на въззивната инстанция, че предложеният оздравителен план не предвижда задължителното спазване на изискването, на възразилия кредитор / [фирма], С./ да се осигури такова плащане, каквото би получил при разпределяне на имуществото по предвидения от закона ред /чл.705,ал.1,т.4 ТЗ/, водещо до нарушаване на правата му на обезпечен кредитор с вземане с поредност по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ. Поддържа се и неправилност на извода за необходимост от доказателства /за евентуалната продажна цена, която би могла да бъде реализирана при публичната продан/, за да бъде извършена преценката за съразмерност между предвиденото по плана плащане и това, което би получил като обезпечен кредитор по реда, предвиден в закона. Искането е за отмяната на решето поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК са поставени материалноправните въпроси: 1/ Кой е предвиденият в закона ред по чл.705,ал.1,т.4 ГПК за определяне степента на удовлетворяване и разпределение по отношение на несъгласните с оздравителния план кредитори, в зависимост от това дали са обезпечени или необезпечени: само този по чл.716 сл.ТЗ; или по чл.716сл.ТЗ и общия ред на ГПК, включая публична продан от съдебен изпълнител на ипотекирани имоти, собственост на трети лица извън масата на несъстоятелността, съответно упражняването по надлежен ред на обезпечителни права, предоставени /учредени/ от трети лица гаранции /поръчителства/. Според касаторите за хирографарните кредитори редът е само по чл.716 и сл.ТЗ, а за обезпечените, предвиденият в закона ред е този по чл.716 сл.ТЗ, както и общият ред на ГПК /по реда на изпълнителното производство чрез публична продан на ипотекиран имот, извън масата на несъстоятелността, собственост на трети лица/. Въпросът е поставен в контекста на разбирането на касаторите, че въззивният съд приел, че обезпеченият кредитор [фирма] има право да се удовлетвори от ипотекираните имоти, но не отчел, че има и други учредени обезпечения, поради което решението е постановено в противоречие с Решение № 545/07.04.2009г. по в.т.д.№ 828/2008г. на П., в противоречие с Решение № 807 от 16.12.2005г. по т.д.№ 512/2005г. на 1 т.о. на ВКС и със задължителната за него практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-Решение № 177 от 20.01.2014г. по т.д.№ 1389/2013г. на 1 т.о., което според касаторите е по сходен казус. 2/ Какъв е начинът за определяне степента на удовлетворяване по чл.700,ал.1,т.3 ГПК на обезпечен кредитор на несъстоятелния длъжник, когато вземането му е обезпечено с:-ипотечни права върху имоти в масата на несъстоятелността;-с ипотечни права върху имоти извън масата на несъстоятелността;-с гаранция за обезпечаване на кредиторовото вземане, предоставена от трето лице. Според жалбоподателите определянето удовлетвореността на обезпечен кредитор е чрез извършване на комплексен анализ на постъпленията, които ще получи при изпълнение на оздравителния план и при упражняване на останалите си обезпечителни права, в т.ч. и при изпълнение върху недвижими имоти извън масата на несъстоятелността и активиране на гаранцията, учредена в негова полза от трето лице. Твърдението е, че въззивният съд акцентирал единствено върху това, че съдът по несъстоятелността не е направил преценка по чл.705,ал.1,т.4 ТЗ за съответствие между плащането, което е предвидено по плана и плащането, което кредиторът би получил при публичната продан, приемайки по този начин, че следва да се извърши оценка, каквато не е предвидена в закона; не обсъдил, че вещните и лични /учредената гаранция/ обезпечения на несъгласния кредитор се запазват. Допълнителната предпоставка е обоснована с противоречие на обжалваното с решение с решения по „сходни” казуси-№ 807 от 16.12.2005г. по т.д.№ 512/2005г. на 1 т.о. на ВКС и Решение № 177 от 20.01.2014г. по т.д.№ 1389/2013г. на 1 т.о. Поддържа се, че и отговорът на въпроса има значение за точното прилагане на закона. 3/ Дали обезпечен привилегирован кредитор, който се противопоставя на приемането на оздравителния план, е поставен в по-неблагоприятно положение, ако планът не му осигурява плащане в пълен размер, но му запазва учредените обезпечения, които може да упражни самостоятелно, извън предвиденото в плана, в т.ч. учредената в негова полза гаранция при допълнителната предпоставка на т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована със същите две решения на 1 т.о. на ВКС, както и на т.3, като въпрос, имащ значение и за точното прилагане на закона, за осъвременяване на тълкуването, с оглед изменението в законодателството, и за развитието на правото. Поддържа се, че правата на кредитора не са нарушени когато планът не му осигурява плащане в пълен размер, но му запазва учредените в негова полза обезпечения, вкл. и гаранцията, като „получава и нови гаранции за изпълнението, изрично вписани в плана”.
В срока по чл.287 ГПК с писмен отговор възразилият срещу приетия план кредитор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезиран с жалба на несъгласния с плана за оздравяване кредитор [фирма], апелативният съд е мотивирал, че задължителното материално условие /чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ/ за одобряване на плана е, на несъгласния кредитор да се осигури получаване на такова плащане, каквото той би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред, а по отношение на кредитори, чиито вземания срещу несъстоятелния длъжник са обезпечени с ипотека върху имот на трето лице, този „предвиден от закона“ ред не се изчерпва само с осребряване на имуществото на длъжника по реда на чл. 716 и сл. ТЗ и последващото разпределение по чл. 720 и сл. ТЗ, а включва и реализация на ипотеката. Счетено е, че предвиденият от закона ред по смисъла на чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, включва и правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на недвижимия имот, независимо от това, дали имотът е бил прехвърлен от длъжника на трето лице и независимо от това, че към датата на одобряването на плана за оздравяване, този имот не е част от активите на длъжника. От това е изведено, че преценката по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ, която съдът по несъстоятелността задължително е трябвало да направи за съответствието между плащането, което е предвидено по плана и плащането, което кредиторът би получил „по предвидения в закона ред“, по необходимост включва първо, оценка на евентуалната продажна цена, която би била реализирана при публичната продан на ипотекирания имот и второ, сравняването на тази оценка с плащането, предвидено за този кредитор в плана за оздравяване. Съобразено е, че оценка на плащането, което [фирма] би получил при публичната продан на ипотекираните в негова полза недвижими имоти, предложеният от длъжника и приет от кредиторите план не съдържа, а са оценени само активите, притежавани понастоящем от длъжника. При възприетата от окръжния съд база за преценка /при активи на стойност 67 320 лв. и предвидено в плана плащане на кредитора в размер на по-голямата сума – 82 598 лв./, изводите, че при осъществяване на плана за оздравяване този кредитор ще бъде удовлетворен по начин, както и при неприет план за оздравяване, са счетени за неправилни. Изложените от П. съображения са, че на първо място липсва база за сравнение между степента, в която несъгласният кредитор би бил удовлетворен при реализация на ипотеката; че същевременно самият план за оздравяване предвижда ипотеката да продължи да обезпечава не приетото в производството по несъстоятелност вземане на кредитора /825 980.69лв./, а само редуцираното му съобразно плана, което освен че е до размер на 10 % от приетото, но и плащанията по него са отсрочени за три години и са разсрочени за още три години; на трето място поради факта, че при реализация /събиране/ на приетото в несъстоятелността вземане от 825 980.69 лв. „по предвидения в закона ред“, ипотекарният кредитор би получил не обещаните от плана 10% /82 598 лева/ след шест години, а незабавно целия размер на своето вземане. Последният извод е обоснован с фактите, че пазарната стойност на ипотекираните имоти /понастоящем притежавани от дъщерното на длъжника дружество [фирма]/ е била при апортирането им в капитала на дъщерното дружество през м. декември 2012 г. в размер на 859 000лв., а понастоящем пазарната стойност на обезпечението, договорно учредено в полза на кредитора [фирма], е много по-висока. И. краен извод е за липсата на материално правното условие по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ и за постановяване на отказ предложеният от длъжника и приет от събранието на кредиторите план за оздравяване да бъде утвърден по реда на чл.704 ТЗ.
При така изложените правни доводи на въззивната инстанция, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Всички поставени от касатора въпроси следва да бъдат преценявани на плоскостта, че оздравителният план предвижда частично удовлетворяване в степен на 10% – изплащане на 10% от вземането на кредитора [фирма], прието в размер на 825 980лв. с поредност по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ, произтичащо от договор за заем, отпуснат на длъжника през 2001г. и обезпечено с договорна ипотека; че гаранциите по смисъла на чл.700,ал.1,т.4 ТЗ са същите, с които е обезпечено изпълнението на кредитополучателя към момента на отпускането на кредита. В този смисъл оздравителният план предвижда единствено запазване на съществуващите гаранции /договорната ипотека и договора за гаранция С.-32-0242-7 от 08.03.2011г., сключен между [фирма] и длъжника в полза на [фирма]/, но върху прието за удовлетворяване в степен 10% вземане. Независимо, че на л.39 от плана е предвидено и „учредяване на нови обезпечения” в полза на първия клас кредитори /единствен такъв е [фирма]/ планът не съдържа посочване на такива. Същевременно начинът на удовлетворяване съгласно плана, с който кредиторът не е съгласен, е „плащане с парични средства, набрани от продажба на недвижими имоти” като финансовата обосновка и анализът на възможностите за изплащане на задълженията на длъжника /раздел 12/ предвиждат връщане /по реда на висящо производство за попълване масата на несъстоятелността/ на апортираното от длъжника имущество в капитала на [фирма] /предмет на ипотеката, учредена в полза на кредитора/. Не на последно място срокът за удовлетворяване е шестгодишен след влизане в сила на решението за утвърждаване на плана.
Първият въпрос е хипотетичен, тъй като въззивната инстанция не е разсъждавала над проблема за възможността кредиторът да бъде удовлетворен извън производството по несъстоятелността, такъв не е въведен от страните; въпросите за удовлетворяването на хирографарните кредитори също са извън предмета на спора. Няма връзка с настоящия и не по идентичен казус е решението по т.д.№ 828/2008г. на П., с което е потвърдено решение за отхвърляне на приет план за оздравяване.
Вторият въпрос също е хипотетичен и общ, поради което не изпълнява изискванията на обща предпоставка за допускане на обжалването. Поставен /в контекста на запазване на обезпеченията, които несъгласният кредитор вече има учредени/ като аргумент за изпълнение на изискванията на чл.700,ал.-1,т.3 и 4 и чл.705,ал.1 т.4 ТЗ-осигуряване и гарантиране реалното му удовлетворяване /получаване на плащане/ при изпълнението на плана, същият намира ясен отговор в непротиворечивата съдебна практика относно императивното изискване на закона да не се допуска ощетяване на кредитор. Т.е. ако планът предвиждаше загубване на обезпеченията от този кредитор, той би подлежал на отхвърляне от съда на това основание. Решаващи са в тази връзка изводите на апелативния съд, че планът, съгласно който кредиторът получава плащане на 10 % от стойността на вземанията си, предвижда нарушаване на правото му да се удовлетвори за вземане по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ на самостоятелното за него основание въз основа на учредената ипотека за остатъка от 90% от вземанията си. Несъгласието на касатора с извода на П. за необходимост от преценка за стойността на евентуалната продажна цена, която би могла да бъде реализирана при публична продан на недвижимия имот като база за сравнение между степента, в която несъгласния кредитор би бил удовлетворен при реализацията на ипотеката, не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването, а позоваването на противоречие със съдебната практика /задължителна и по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/ е неуместно.
Изложеното по-горе е изцяло относимо и към третия поставен въпрос, който също няма на характеристиката и съдържанието посочени в т.1 на ТР № 1/10.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Формално е позоваването на допълнителните предпоставки- съдебните актове, на които касаторите се позовават не доказват твърдяното противоречие на обжалвания акт с тях. Преценката относно съответствието на предложения оздравителен план с изискванията на закона за неговото съдържание е извършена от въззивната инстанция с оглед на конкретни факти, които са различни от фактите в цитираните в изложението дела, което е обусловило и наложило различните правни изводи за законосъобразността на разглеждания план за оздравяване. Не би могло основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което също има позоваване, да съществува паралелно с поддържаните по т.1 и т.2 на чл.280 ГПК. С Решението по т.д.№ 807 от 16.12.2005г. по т.д.№ 512/2005г. изрично е изключена възможността изпълнението на плана да е поставено в зависимост от бъдещо несигурно като време и правен резултат събитие- в случая залегналия в плана положителен за длъжника изход на производството по иска за попълване на масата на несъстоятелността-обявяване за относително недействителни на действията на длъжника по апортиране на недвижими имоти в капитала на [фирма] /посочено в плана като производство по чл.647 ТЗ/.
Разноски не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 32 по в.т.д.№ 1456/2014г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.