3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 03.04.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1302 по описа за 2017 год.
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 1277/16.01.2017 г., подадена от ТП на НОИ – [населено място] чрез старши юрисконсулт К. В.-М. срещу решение № 1699/22.12.2016 г., постановено по гр. д. № 2655/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2219/27.06.2016 г. по гр. д. № 13257/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която [фирма] – [населено място] е задължено да издаде на А. Д. Н. необходимите удостоверения за пенсиониране.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба А. Д. Н. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. М. М.-М.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Четвърто отделение, при проверка процесуалната допустимост на касационната жалба констатира, че същата е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С атакуваното решение Пловдивски окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивски районен съд от 27.06.2016 г. по гр. д. № 13257/2015 г., с което на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е признато за установено по отношение на ТП на НОИ – [населено място] и [фирма] [населено място], че в периода от 01.07.1970 г. до 07.10.1971 г. А. Д. Н. е работил по трудово правоотношение в [фирма] като товаро-разтоварач и съдът е задължил [фирма] да издаде на ищеца необходимите удостоверения за пенсиониране.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, установяването на трудов стаж по съдебен ред е трудов спор, което следва от нормата на чл. 357, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК (изм. с ДВ, бр. 50 от 2015 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Независимо, че в диспозитива въззивният съд неправилно е указал, че решението подлежи на касационен контрол, в чл. 280, ал. 2 ГПК е установен критерий, който изключва касационната проверка на решението.
Депозираната касационна жалба е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх. № 1277/16.01.2017 г., подадена от ТП на НОИ – [населено място] срещу решение № 1699/22.12.2016 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 2655/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, Х състав.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.