ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 391
София, 30. април 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1223 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1/02.01.2019 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 721/2018, с което е потвърдено решение № 186/17.09.2018 на Свиленградския районен съд по гр. д. № 310/2017, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Недоволен от решението е касаторът И. К. И., представляван от адв. В. В. от ХАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото относно правно релевантните факти и по-специално в случаите, когато следи служебно при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца и ползването на семейното жилище, които (въпроси) са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2013 по т. д. № 1/2013 на ВКС, ОСГТК, както и на практика на ВКС, която прилага.
Ответницата по жалбата Н. М. А., представлявана от адв. Т. К. от ХАК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че малолетната И. е родена на 20.07.2015 г. от фактическото съжителство на страните по делото, чиито отношения са крайно влошени. От събраните по делото доказателства, както и от приетия по делото социален доклад въззивният съд е приел, че детето е привързано към двамата родители, от които получава внимание и обич и които притежават нужния родителски капацитет и разполагат с възможности и много добри битови условия за отглеждането й. Посочените от ищеца инциденти (включително причинена травма при каране на колело), които е претърпяло детето, довели до увреждане на неговото здраве, за което са приложени медицински документи, въззивният съд е приел, че същите следва да се приемат като обичайни случаи предвид възрастта на детето, като във всяка от конкретните ситуации ищцата е била с детето, реагирала е адекватно и отговорно и е взела необходимите мерки. По делото не е установен нито един факт, ищцата да е имала поведение, с което да е навредила на детето или да е проявила нехайство и лекомислие. Съдът е отчел обстоятелството, че и двамата родители са млади, а И. е първото им дете, което не е основание да се приеме, че нямат нужните качества да се грижат и възпитават дъщеря си. Като е приел, че исканата промяна в установения начин на живот на детето и местоживеенето му при майката, не е в негов интерес, въззивният съд е приел, че за тригодишното дете е по-благоприятно родителските права да се предоставят на майката, а на бащата да се определи режим на лични отношения, който е значително разширен като времетраене. В този смисъл е взето предвид, че изпълнението на определените в първата инстанция привременни мерки е осигурило спокойствие на детето и на бащата е определен разширен режим на лични контакти – с право да взема децата всяка първа и трета седмица от месеца от 16,30 часа на петъшния ден до 18,30 часа на неделния ден, както и четвъртата седмица на всеки месец от 16,30 във вторник до 08,00 часа в чертвъртък, със задължението да заведе детето до детската ясла/градина, която посещава; един месец през лятото по споразумение с майката, а в случай, че не бъде постигнато – от 1 до 31 август на всяка година с преспиване; Коледните и новогодишните празници всяка нечетна година; Великденските празници – всяка четна година; официалните празници 03 март, 01 май, 06 май и 24 май – всяка нечетна година, а официалните празници 06 септември, 22 септември и 01 ноември – всяка четна година – от 10,00 до 18, 00 часа; рождения ден на детето – по споразумение с майката, а ако не бъде постигнато съгласие – за времето от 14,00 до 18,00 часа на 20 юли, в случай, че рожденият ден се пада в ден, когато бащата ползва режима си за лични контакти на друго основание, детето остава при майката за времето от 19,00 часа на 19 юли до 14,00 часа на 20 юли.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, те са решени в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, като по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с другия родител, съдът е длъжен служебно да се произнесе по всички тях, за да охрани интереса на децата, като за целта служебно събере всички доказателства, които имат значение за решаването им. Това служебно задължение на съда има за основна последица отсъствието на каквито и да било процесуални срокове и преклузии за предявяване на искания и представяне и събиране на доказателства. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1/02.01.2019 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 721/2018.
ОСЪЖДА И. К. И. от [населено място] да заплати на Н. М. А. от [населено място] сумата 400 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.