О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр. София, 06.07. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 459/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Д. и И. С. К. срещу въззивно решение № І-14 от 22.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 27/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1216 от 15.07.15г. по гр.д.№ 7956/12г. на Бургаския районен съд в частта относно извършването на делбата и определяне на действителната пазарна оценка на поземлен имот с идентификатор 07079.609.204 по КККР на [населено място] като е прекратил производството по молбата /жалба/ на К. И. В., В. Х. В., С. Р. А., В. Д. В., със съгласие на попечителя му Л. Й. В. и С. Д. В. за поправка на очевидна фактическа в първоинстанционното решение и е върнал делото на районния съд за произнасяне по реда на чл.247 ГПК.
Производството пред въззивната инстанция се е развило по въззивна жалба на В. В., който е обжалвал първоинстанционното решение по извършване на съдебна делба между съсобственици на поземлени имоти с идентификатори 07079.609.203 и 07079.609.204 по КККР на [населено място] в частта, с която са разпределени дяловете на съсобствениците в ПИ с идентификатор 07079.609.204, както и по въззивна жалба на К. Б. Б. и З. Е. Б. с оплаквания за неправилно определена оценка на ПИ 07079.609.204, респ. на сумите за уравнение на дяловете. Касаторите са подали отговор на въззивната жалба на В. Х. В., в който са изразили становище за нейната основателност.
На основание чл. 265, ал. 2 ГПК касационната им жалба е процесуално допустима, тъй като независимо, че въззивното производство е било образувано по жалба на други страни, в делбеното производство всички съделители са необходими другари и касаторите са заявили становище по извършване на делбата.
За да постанови обжалваното решение въззиният съд е приел, че първоинстанционният съд е извършил делбата на процесните имоти по реда на чл. 353 ГПК, като ги е разпределил между съделителите, притежаващи самостоятелни обекти в постройките, построени върху съответния имот и парично уравнение дела на другите съсобственици, които не притежават обект в етажната собственост. Констатирано е, че решението е атакувано единствено в частта, с която са определени частите на съделителите в имот с идентификатор 07079.609.204 и сумите за уравнение на дяловете по отношение на този имот като при разпределение на дяловете районният съд е пропуснал да отчете самостоятелния дял на съделителя В. В. от 25 кв.м. ид.части. Посочено е, че районният съд погрешно е приел, че съделителите ще получат допълнително 147,76 кв.м.ид.части от имота, вместо 122,76 кв.м. ид.части, каквато е действителната допълнителна част и преизчислявайки дяловете на съсобствениците, е допуснал математически грешки при определяне дела на всеки от тях, както и при определяне сумите за уравнение на дяловете. Посочено е, че за така заявените и определени дялове на съделителите не се спори в процеса и не е налице неправилност на решението, а допусната очевидна фактическа грешка. Прието е, че правилното математическо изчисляване на сумите за уравнение на дяловете в делбения процес не обуславя промяна на волята на съда в производство за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като то е обусловено от влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което е определена квотата в съсобствеността на всеки съделител, а сумите за уравнение на дяловете във втората фаза на делбения процес са функционално предопределени от числения израз на притежаваните права и цената на делбения имот. Допълнително е посочено, че волята на съда досежно правния спор – ликвидирането на спорната съсобственост не се променя поради неточното математическо изчисление, когато грешката съставлява несъответствие между стойностния еквивалент на дела и стойностния израз на задължението за уравнението му, поради което поправката на допусната грешка в изчисленията следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК от първонстанционния съд.
По отношение на жалбата на К. Б. и З. Б. въззивният съд е приел, че предмет на въззивното производство е само оценката на имот № 07079.609.204 и определените суми за уравнение на дяловете на останалите съделители въз основа на тази оценка. Констатирано е, че с оглед приетите от втората инстанция няколко съдебно-технически експертизи оценката, възприета от районния съд и определените въз основа на нея суми за уравнение дяловете на съделителите не се опровергават. Посочено е, че възражения против правилността на изслушаната в първоинстанционния съд експертиза за стойността на делбените имоти не са направени от никой друг от съделителите и в тази му част решението е прието за правилно.
Макар и на касаторите да са били дадени изрични и подробни указания от въззивния съд за прилагане на изложение, обективиращо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване на правния въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационното обжалване /разпореждане от 03.05.2017 г./, такова по същество липсва. В постъпилата на 25.05.2017 г. уточняваща молба вх. № 7447 е посочено единствено, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС“, както и че произнасянето на касационната инстанция по казуса ще „допринесе за уеднаквяването на съдебната практика и относно правилното прилагане на закона при същинското извършване на съдебната делба“, същевременно твърдейки, че е „многобройна практиката на ВКС в тази връзка и с оглед уеднаквяването й са постановени тълкувателни решения“, без е формулиран определен правен въпрос по чл. 280, ал. 1, нито е обосновано някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата В. Х. В. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Останалите ответници не изразяват становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 02.05.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторите са длъжни да формулират този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касаторите, както и от оплакванията им в касационната жалба, а разполага с възможността единствено да конкретизира и уточни посочения от касаторите въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК на ВКС/. Общо заявеното твърдение, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 -3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора.
Разноски в полза на ответника по касация В. Х. В. не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По съединената за разглеждане в настоящото производство частна жалба на В. С. Б. и С. В. Б. срещу допълнително решение № І-497 от 14.06.2017 г. по в. гр. д. № 27/2016 г. на Бургаския окръжен съд в частта му за присъдените на жалобопадателите разноски.
С посоченото решение, имащо характер на определение, частично е оставена без уважение молбата на двамата жалбоподатели за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение № І-14/22.03.2017 г. в частта му за разноските до пълния претендиран от тях размер от 1672,68 лева, като са им присъдени 1300 лева.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че тъй като въззивната жалба на К. Б. и З. Б. е отхвърлена и първоинстанционното решение в обжалваната от тях част е потвърдено, те дължат разноски на останалите съделители, които са поискали такива, а именно частните жалбоподатели Вяра С. Б. и Славей В. Б.. Установено е, че същите са направили общо разноски за въззивната инстанция в размер на 1672,68 лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 672,68 лв. за вещи лица по назначените експертизи. Прието е, че всички експертизи по делото са назначени за оценка не само на делбения имот с идентификатор 07079.609.204, който е бил предмет на въззивната жалба на съделителите К. Б. и З. Б., но и на другия допуснат до делба имот с идентификатор 07079.609.203, като част от експертизите са назначени по искане на частните жалбоподатели, поради което е формиран решаващ извод, че на същите не следва да бъдат присъдени разноски в пълния претендиран от тях размер.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Действително, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или на жалбата във въззивното или касационното производство по делото, но това правило се отнася само до разноските, които той е направил във връзка с предмета на спора, в конкретния случай пред въззивната инстанция, очертан от пределите на въззивната жалба. Същият обаче няма право на разноски, които е направил по своя инициатива за събиране на доказателства, които не се отнасят до този предмет. Отделен е въпросът, че събирането на такива доказателства не е следвало да бъде допускано от съда, поради тяхната неотносимост към делото, но независимо от това, тези разноски не могат да бъдат възложени в тежест на другата страна, а следва да бъдат понесени от страната, която ги е направила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № І-14 от 22.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 27/16 г. на Бургаския окръжен съд.
П о т в ъ р ж д а в а допълнително решение № І-497 от 14.06.2017 г., по в. гр. д. № 27/16 г. на Бургаския окръжен съд в частта относно присъдените на жалбоподателите разноски за въззивното производство.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: