5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр. София, 07.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2488 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Ц. Въчковски от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 919 от 12.05.2014г. по гр. дело № 731/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 7659 от 15.11.2013г. по гр. дело № 6863/2011г. на Софийски градски съд, ГО, I-9 състав в частта, с която предявеният от В. Ц. Въчковски против ЗД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 40 000 лв. и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 275 лв. – разноски по делото.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Поддържа становище, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС /ППВС № 4/1968г., решение № 749/05.12.2008г. на ВКС, ТК/ и се решават противоречиво от съдилищата, като присъжданите обезщетения при еднакви неимуществени вреди са различни. Относно наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК излага съображения, че присъждането на по-малки обезщетения или обезщетения, които в пъти превишават съдебната практика, води до неточно прилагане на чл. 52 ЗЗД и нарушение на чл. 5 ГПК, поради което липсва точно прилагане на закона, както и няма развитие на правото.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че на 11.11.2011г. около 15.00 ч. по вина на М. Т. – водач на лек автомобил Рено М. с рег. [рег.номер на МПС] , е причинено ПТП, при което е пострадал ищецът В. Ц. Въчковски, който е бил пътник в лек автомобил Фиат П. с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от неговия брат Р. Въчковски. В резултат на настъпилото ПТП на ищеца са били причинени подробно описани травматични увреждания, които са били лекувани в болница /3 дни/ и домашно-амбулаторно /не по-малко 3 месеца/, като търпените от ищеца болки и страдания са били с по-голям интензитет за срок от 10-15 дни, постепенно са намалели и до третия месец са преминали, като е възможно пострадалият да има болки при влажно и студено време или по време на голямо физическо натоварване, които ще отзвучат след третата година. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция се е съобразила с момента и начина на настъпване на процесното ПТП и причинените в резултат на него на ищеца травми, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на проведеното лечение, прогнозите за пълно възстановяване след третата година на ПТП, възрастта на пострадалия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г., както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, които са доказани от ищеца, продължителността на лечението, степента и интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалия ищец към момента на настъпване на процесното ПТП, пълното стабилизираното състояние, прогнозите за пълно възстановяване след третата година на ПТП.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 11.11.2011г. и е съобразил установените по делото факти и обстоятелства заедно с обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По релевирания от ищцата материалноправен въпрос относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 11.11.2011г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав не е постановил решение в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаторът не е доказал наличие на противоречива съдебна практика по идентични дела.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на чл. 52 ЗЗД, икономическата конюнктура и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди съгласно § 27, ал. 2 ПЗР на КЗ е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Останалите оплаквания в касационната жалба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 919 от 12.05.2014г. по гр. дело № 731/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 7659 от 15.11.2013г. по гр. дело № 6863/2011г. на Софийски градски съд, ГО, I-9 състав в частта, с която предявеният от В. Ц. Въчковски против ЗД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 40 000 лв. и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 275 лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.